Рег. №: 1716654326-25.05.2024 | Министерство на правосъдието | Информацията не съществува | Дата на подаване: 25.05.2024 | Срок:08.06.2024

Физическо лице |

24 май 2024

Уважаеми господа!

Бихте ли ми предоставили информация за детайли по изкупуване на идеалните части от земята?

1) Знам, че в България общият принцип на съсобствеността гласи, че всички съсобственици имат право да бъдат информирани за сделките, свързани със съвместната собственост. Според българското законодателство за собственост всеки съсобственик притежава дял от целия имот и всяка продажба или значителна промяна обикновено изисква съгласието или поне уведомяването на всички съсобственици.

По-конкретно, когато става дума за продажба на дял от съсобствен поземлен имот, останалите съсобственици имат преимуществено право да закупят тези идеални части. Това означава, че те трябва да бъдат уведомени за продажбата и да им бъде дадена първа възможност да изкупят тези идеални части, преди да могат да бъдат продадени на трета страна. Това се създава с цел защита на интересите на съсобствениците и запазване на техните права върху имота.

Следователно закупуването на прилежаща към помещение собственост на трето лице земя без уведомяване на останалите съсобственици по принцип би било в противоречие с правната рамка, регулираща съсобствеността в България. Всички сделки, свързани с имота, трябва да вземат предвид правата и да информират всички съсобственици по съответния начин.

Вярно ли е?

Има ли закон, който да ИЗКЛЮЧВА уведомяването на всички съсобственици на идеални части от земята в полза на трето лице, например собственик на прилежащото към земята помещение?

2) Вторият въпрос е: може ли НОТАРИУС да осъществи сделката без продавачът да му предостави писмени откази от съсобствениците на идеалните части от парцела?

Моля, изпратете ми отговор по имейл. Благодаря предварително за бързия отговор.

Най-добри пожелания,

May, 24, 2024

Dear Mr. Minister!

Pursuant to the Public Information Act, please provide me with information regarding the details of the purchase of the ideal parts of the land?

1) I know that In Bulgaria, the general principle of co-ownership mandates that all co-owners have the right to be informed about transactions involving the jointly owned property. According to Bulgarian property law, each co-owner holds a share of the whole property, and any sale or significant change typically requires the consent or at least notification of all co-owners.

Specifically, when it comes to the sale of a share in co-owned land, the other co-owners have a preemptive right to purchase those ideal parts. This means that they must be notified of the sale and given the first opportunity to buy out those ideal parts before they can be sold to a a third party. This is established to protect the interests of the co-owners and maintain their rights over the property.

Therefore, buying adjacent to the premises owned by a third person land without notifying the other co-owners would generally be against the legal framework regulating co-ownership in Bulgaria. All transactions involving the property must consider the rights and inform all co-owners accordingly.

Is that true?

Is there a law that EXCLUDES notification of all co-owners of ideal parts of the land in favor of a third party, such as the owner of the premises adjacent to the land?

2) The second question is: Could a NOTARY complete the transaction without the seller providing him with written refusals from the co-owners to buy out those ideal parts of the plot?

Please email me a reply.

Thanks in advance for the quick reply.

Yours truly

Inna Zhumma

Решение

---

Дата: 06.06.2024

Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация са уредени в Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Обществена информация по смисъла на закона е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти – чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. Задължените да предоставят информация по ЗДОИ субекти са посочени в чл. 3, ал. 1 и 2 от закона. Посочените субекти, в случаите, когато попадат в обхвата на чл. 3 ЗДОИ, имат задължението да предоставят информация, която е създадена в кръга на тяхната компетентност или се съхранява от тях и е налична. Обществената информация, която отговаря на първото изискване е два вида - официална и служебна. В разпоредбата на чл. 10 ЗДОИ е посочено, че официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия. Служебната информация, според чл. 11 ЗДОИ е тази, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и техните администрации.

Министерството на правосъдието (МП) е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗДОИ като държавен орган.

По смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, поисканата със заявлението Ви информация не представлява обществена информация, тъй като не покрива характеристиките нито на официална обществена информация, нито на служебна обществена информация по смисъла на ЗДОИ. Отправените в заявлението за достъп до информация въпроси обективират искане за предоставяне на правна консултация, което е извън правомощията на Министерството на правосъдието, като поставените въпроси не целят формирането на мнение за дейността на министъра на правосъдието като задължен субект. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че тълкуването на разпоредби от нормативен акт не представлява информация, създавана или съхранявана от държавните (административните) органи. Нормата на чл. 9, ал. 1 ЗДОИ, разграничаваща информацията на официална и служебна, дефинирани съответно в разпоредбите на чл. 10 и 11 ЗДОИ, дава възможност на гражданите и организациите да се запознават със съществуващата информация, която вече е създадена, обработена и се съхранява в административните органи. Цитираната разпоредба на закона не създава възможност под формата на искане за достъп до обществена информация гражданите и организациите да налагат на задължените лица по закона субекти да се произнасят по приложението на нормативните актове, като дават правни тълкувания и своеобразни правни съвети или мнения на заявителите, именно, с оглед спазване на основните принципи на административния процес, разписани в Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и Закона за администрацията. Така в свое Решение № 478/14.01.2019 г. по адм. д. № 10477/2017 г. по описа на Върховен административен съд, съдът приема, че даването на писмена консултация по правни въпроси е предмет на упражняване на адвокатската професия по смисъла на чл. 24, ал. 1 от Закона за адвокатурата и че такава дейност не се предвижда в други материални закони, обвързващи административните органи със задължението да предоставят задължителни тълкувания на разпоредби от нормативни актове. След като такова правомощие не е разписано нормативно, то не може да бъде упражнявано при условията на оперативна самостоятелност от административния орган по аргумент от чл. 4, ал. 1 АПК.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че исканата със заявление рег. № 95-00-76/27.05.2024 г. на МП информация не попада в приложното поле на ЗДОИ и не покрива характеристиката нито на официална обществена информация, нито на служебна обществена информация по смисъла на ЗДОИ и за административния орган не е налице задължение за нейното предоставяне.

77