Рег. №: 1732323354-23.11.2024 | Министерство на правосъдието | Информацията не съществува | Дата на подаване: 23.11.2024 | Срок:09.12.2024

Физическо лице |

След подадени две заявления[1][2] за достъп до обществена информация на Платформата за достъп до обществена информация по Закона за достъп до обществена информация видях, че на Платформата за достъп до обществена информация по Закона за достъп до обществена информация на страница „Помощ“, подстраница „Процедура по обжалване на решение“[3] има следното изречение: „Съгласно чл.150 ал.3 от АПК жалбата не може да съдържа нецензурни думи, обиди или заплахи.“

Моля, на основание Закона за достъп до обществена информация, да ми бъде предоставен достъп до следната обществена информация:

1. Кои думи са „нецензурни“, какво е обида и какво заплаха, съгласно действащото европейско, българско и местно законодателство и нормативна уредба? Моля да предоставите връзки към страници в Мрежата до законните европейски, български и местни нормативни актове, включително глави, точки и др. от където актовете може да се изтеглят свободно.

2. Каква правна тежест има думата „официален" в името на книгата „Официален правописен речник на българския език“ (ОПРБЕ), съгласно действащото европейско, българско и местно законодателство и нормативна уредба? Кой може да използва думата „официален“ и как? Моля да предоставите връзки към страници в Мрежата до законните европейски, български и местни нормативни актове, включително глави, точки и др. от където актовете може да се изтеглят свободно.

3. Ако един закон или нормативен акт указва „стандарт“, който трябва да се спазва, то този стандарт трябва ли да бъде обществено достъпен, безплатен и всеки да може да го изтегли от Мрежата свободно и изцяло, съгласно действащото европейско, българско и местно законодателство и нормативна уредба? Моля да предоставите връзки към страници в Мрежата до законните европейски, български и местни нормативни актове, включително глави, точки и др. от където актовете може да се изтеглят свободно.

4. Кои „думи“ се включват в смисълът на израза „български език“ от Административнопроцесуален кодекс, „Чл. 14. (1) Производствата по този кодекс се водят на български език“, съгласно действащото европейско, българско и местно законодателство и нормативна уредба? Моля да предоставите връзки към страници в Мрежата до законните европейски, български и местни нормативни актове, включително глави, точки и др. от където актовете може да се изтеглят свободно.

5. Какъв е достъпът на българският народ до „думите по точка 4“?

6. БЕРОН[4] съдържа ли „думите по точка 4“?

7. На всяка страница в БЕРОН има знак за авторско право (ЗАПСП, ДР § 1. (1)): „© 2024 • МОН, ИБЕ към БАН“. Кой е собственик на „думите в БЕРОН“? Те собственост ли са на Министерство на образованието и науката, или собственост на Министерски съвет, или собственост на Република България, или държавна собственост, или национална собственост? Ако последното е вярно, с кой нормативен акт е уредена собствеността, държавната собственост или национализацията? Моля да предоставите връзки към страници в Мрежата до законните европейски, български и местни нормативни актове, включително глави, точки и др. от където актовете може да се изтеглят свободно.

8. В кои съдилища, в какъв срок, по кои европейски и български нормативни актове, кои глави, точки и др. може да се обжалва бъдещото решение, включително и мълчалив отказ, по това заявление за достъп до обществена информация на Платформата за достъп до обществена информация по Закона за достъп до обществена информация?

1: Заявление за достъп до обществена информация рег. №: 1724795022-28.08.2024

https://pitay.government.bg/application/11486/view

2: Заявление за достъп до обществена информация рег. №: 1730758270-05.11.2024

https://pitay.government.bg/application/12062/view

3: https://pitay.government.bg/help-section/help-appeal

4: https://beron.mon.bg/beron

Решение

---

Дата: 11.12.2024

Обществена информация по смисъла на чл. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Съгласно чл. 9 ЗДОИ обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации се дели на официална и служебна, като чл. 11ЗДОИ определя, че служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации.

Информацията, която желаете да Ви бъде предоставена не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, тъй като не покрива критериите както за официална, така и за служебна според законовите определения за видовете информация. От съдържанието на заявлението Ви е видно, че с искания достъп до информация по реда на ЗДОИ не се цели формирането на мнение за дейността на министъра на правосъдието като задължен субект, а се иска изразяване на становище респ. тълкуване на разпоредби от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и ЗДОИ, както и на отделни думи и фрази от тях, респективно тълкуване на законовите изисквания в действащото в Република България законодателство по отношение значението на използваните в нормативните документи думи и изрази.

Тълкуването на нормативни актове е уредено в разпоредбите на глава V – чл. 46 до чл. 51 от Закона за нормативните актове. В тези разпоредби не е предвидена възможност за физически и юридически лица да искат тълкуване на нормативен акт. В този смисъл е Решение № 4537 от 28.03.2012 г. по адм. д. № 13424/2011 г. по описа на Върховен административен съд, 5-членен състав.

Тълкуването на разпоредби от нормативен акт не представлява информация, създавана или съхранявана от държавните (административните) органи. В свое решение № 478 от 14.01.2019 г. по адм. д. № 10477/2017 г. Върховен административен съд приема, че даването на писмена консултация по правни въпроси е предмет на упражняване на адвокатската професия по смисъла на чл. 24, ал. 1 от Закона за адвокатурата и че такава дейност не се предвижда в други материални закони, обвързващи административните органи със задължението да предоставят задължителни тълкувания на разпоредби от нормативни актове. След като такова правомощие не е разписано нормативно, то не може да бъде упражнявано при условията на оперативна самостоятелност от административния орган по аргумент от чл. 4, ал. 1 АПК.

Съгласно чл. 51, ал. 1 от Закона за нормативните актове задължително тълкуване на нормативен акт дава органът, който е издал акта. В случая с исканото тълкуване на разпоредби от АПК този орган е Народното събрание.

По отношение на формулирането на разпоредбите на нормативните актове съществуват правила, които се съдържат в Указ № 883 ат 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове (обн., ДВ, бр. 39 от 1974 г.). Съгласно чл. 37 от този указ думи или изрази с утвърдено правно значение се използват в един и същ смисъл във всички нормативни актове. Ако се налага отклонение от общоприетия смисъл на дума или израз, с допълнителна разпоредба се определя смисълът им за съответния нормативен акт. Съобразно предходната алинея се постъпва и когато при прилагане на нормативния акт могат да възникнат съмнения относно смисъла на употребена дума или израз. Законодателят по отношение на чл. 150, ал. 3 АПК е избрал подхода в § 1, т. 9, 10 и 11 от допълнителната разпоредба да изясни смисълът на употребените в текста на закона понятия „нецензурни думи“, „обиди“ и „заплахи“.

С оглед горното, ЗДОИ е неприложим по отношение на искането Ви за достъп до информацията, обективирана във въпроси №№ 1, 2, 3, 4, 5 и 8.

Предвид обстоятелството, че Министерството на правосъдието не разполага с исканата информация по въпрос № 6 и 7 от цитираното заявление за достъп до обществена информация, на основание чл. 32, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация, Ви уведомявам, че заявлението Ви в тази част ще бъде препратено по компетентност на Министерството на образованието.

164