Рег. №: 1701258877-29.11.2023 | Национален съвет по трудова миграция и трудова мобилност | Прието на платформата | Дата на подаване: 29.11.2023 | Срок:13.12.2023

Физическо лице |

1.       Полагане на труд от разстояние от гражданин на трета страна извън ЕС за български работодател по трудов договор, сключен по българското трудово законодателство.

1.1. Необходимо ли е чуждият гражданин на трета страна да преминава през процедура за получаване разрешение за работа от Агенция по заетостта (Синя карта, Единно разрешение),  в случай че ще работи единствено и само от държавата си по местоживеене, тоест изцяло от разстояние за българския работодател по трудов договор, сключен по българското трудово законодателство?

1.2. Ако в бъдещ момент чужденецът реши да се „релокира“ физически, да дойде в България и да продължи да полага труда си за същия български работодател, следва ли да прекрати съществуващия си трудов договор с този работодател, докато тече процедура за получаване на Единно разрешение за пребиваване и работа/Синя карта на ЕС?

1.3. Ако е необходимо такова прекратяване, кой е най- ранният момент, в които може да продължи да работи за същия работодател от територията на България: след получаване на разрешението за работа, след получаване на виза Д, след получаване на разрешение за пребиваване за определен срок или след получаване на картата за пребиваване?

1.4. Необходимо ли е чуждият гражданин на трета страна да преминава през процедура за получаване разрешение за работа от Агенция по заетостта (Синя карта, Единно разрешение),  в случай че ще работи единствено и само от държавата си по местоживеене, тоест изцяло от разстояние за българския работодател, но по трудов договор, избран от страните да се сключи по трудовото законодателство на държавата по местоживеене?

1.5. Необходимо ли е чуждият гражданин на трета страна да преминава през процедура за получаване разрешение за работа от Агенция по заетостта (Синя карта на ЕС, Единно разрешение за пребиваванв и работа),  в случай че ще работи единствено и само от държавата си по местоживеене, тоест изцяло от разстояние за българския работодател, но по граждански договор, а не трудов договор?

2.       Имат ли право чужденци, граждани на трети страни, продължително пребиваващи в България на основание чл. 24, ал. 1, т. 2, 6 - 8, 10, 14, 16, 19 и 20 от Закона за чужденците в Република България, да полагат труд от разстояние за работодатели извън България, например дружества, регистрирани в ЕС или трети страни? Необходимо ли е договорът да се обяви пред българските власти или да се кандидатства за разрешение за работа в България? 

2.1 Ако този чуждестранен работодател от ЕС или трета страна преотдава под наем служителите си за определени ИТ проекти или други дейности на български лица има ли нарушение на българското законодателство.

3.       Ако чужденците нямат право на работа в България (например членове на семейство на пребиваващ в България чужденец), но полагат труд от разстояние за работодател в чужбина, по трудов договор, сключен по чуждо трудово законодателство, има ли нарушение на българското трудово и имиграционно законодателство, необходимо ли е да се иска българско разрешение за работа?   А ако договорът, по който работят е граждански/консултантски договор, сключен по чуждо право с чуждо дружество какъв режим трябва да се приложи?

4.       Имат ли право граждани на трети страни, краткосрочно пребиваващи в България с цел туризъм, да полагат труд от разстояние за работодатели извън България, например дружества регистрирани в ЕС или трети страни, в рамките на няколко дни, до 1 месец, без да имат разрешение за работа в България?

5.       Могат ли украински граждани, започнали първоначално работа в България въз основа на статута си за временна закрила по български трудов договор, сключен с български работодател, по българското трудово право, да кандидатстват за Синя карта или Единно разрешение за работа към същия работодател, за същата длъжност и позиция докато статутът им на времена закрила е валиден?

5.1. Ако не – следва ли първо да прекратят / да се откажат от/ статуса си на Временната закрила,  каква е процедурата и къде на практика става това? Какъв е редът до името на чужденеца в европейската система за чужденци да се премахне отметката, че конкретния човек е получил временна закрила?

5.2. Могат украинците с временна закрила да инициират процедура за получаване на Сина карта на ЕС или Единно разрешение за пребиваванв и работа, без да се налага да напускат страната и без да прекъсват трудовата си дейност при работодателя си?

5.3. При тази ситуация могат ли да кандидатстват за виза Д по изключение от съседна държава, и докато чакат за издаването и, да продължат да се намират в България и да продължат да работят за работодателя си. Как става на практика това?

5.4. След като украински бежанец получи Синя карта или Единно разрешение, могат ли членовете на семейството му да преминават през процедурата за събиране на семейство, без да напускат страната? В тази ситуация могат ли членовете на семейството да кандидатстват за виза Д по изключение от съседна държава и докато чакат за издаването и, да продължат да се намират в България. Как става на практика това?

6. В обобщение, как може да премине украинец от работа под режима на временна зарила към работа със Синя карта или с Единно разрешение, при един и същ български работодател, без да се налага да напуска страната и да прекратява трудовото си правоотношение и източника си на доходи за живот и издръжка на себе си и семейство, и без семейството му да трябва да напуска страната също.

147