Рег. №: 1711548628-27.03.2024 | Министерство на правосъдието | Информацията не съществува | Дата на подаване: 27.03.2024 | Срок:10.04.2024

Физическо лице |

Уважаеми дами и господа!

Бих искал да попитам дали съобразно чл. 6, ал. 1, т. 1 (съкратена) от Наредба № 1 от 19.02.1999 г. за прилагане на Глава пета от ЗБГ, са лица от български произход, чуждестранни граждани, чиито техни възходящи (роднини) до трета степен включително,

1- са били български поданици и в документите им пише, че са „народност“ помак, а поданици българи и съответно да имат право на българско гражданство? Като отправна точка на зададения въпрос прилагам и действащия към тогавашния момент Закон за българското поданство от 1904 г. Това е първият закон в Република България, който урежда материята. Според него за български поданици се считат всички онези лица, които при създаването на Царство България са имали местожителството си или са били родени в пределите на неговата територия. За български поданик по рождение се счита всяко лице, което е родено в България или в чужбина от българин и всяко лице, което е родено в Царството от чужденец.

2- са били поданици на България но след края на първата световна война остават по силата на Ньойския договор от 1919 г извън пределите на България? Какъв набор от документи свързани със семейният им произход или документи, доказващи тяхното българско гражданство преди отделянето на населеното място от страната, би бил необходим за възстановяване на Българското гражданство на хора от Западните покрайнини? Като пример бих посочил Село Врабча община Трън, област Перник, което е било разделено и част от него остава извън територията на България.

Благодаря предварително за Вашите отговори

С уважение

Благовест Байрактаров

Решение

---

Дата: 05.04.2024

В Министерството на правосъдието е постъпило Ваше заявление за достъп до обществена информация рег. № 95-00-56/27.03.2024 г., с искане да Ви бъде предоставена следната информация:

„ … дали съобразно чл. 6, ал. 1, т. 1 (съкратена) от Наредба № 1 от 19.02.1999 г. за прилагане на Глава пета от ЗБГ, са лица от български произход, чуждестранни граждани, чиито техни възходящи (роднини) до трета степен включително,

1- са били български поданици и в документите им пише, че са „народност“ помак, а поданици българи и съответно да имат право на българско гражданство? Като отправна точка на зададения въпрос прилагам и действащия към тогавашния момент Закон за българското поданство от 1904 г. Това е първият закон в Република България, който урежда материята. Според него за български поданици се считат всички онези лица, които при създаването на Царство България са имали местожителството си или са били родени в пределите на неговата територия. За български поданик по рождение се счита всяко лице, което е родено в България или в чужбина от българин и всяко лице, което е родено в Царството от чужденец.

2- са били поданици на България но след края на първата световна война остават по силата на Ньойския договор от 1919 г извън пределите на България? Какъв набор от документи свързани със семейният им произход или документи, доказващи тяхното българско гражданство преди отделянето на населеното място от страната, би бил необходим за възстановяване на Българското гражданство на хора от Западните покрайнини? Като пример бих посочил Село Врабча община Трън, област Перник, което е било разделено и част от него остава извън територията на България“

Във връзка с така отправеното искане, Ви уведомявам за следното:

Обществена информация по смисъла на чл. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Съгласно чл. 9 ЗДОИ обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации се дели на официална и служебна, като чл. 11ЗДОИ определя, че служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации.

Информацията, която желаете да бъде предоставена не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, тъй като не покрива критериите както за официална, така и за служебна според законовите определения за видовете информация. От съдържанието на заявлението Ви за достъп до обществена информация, е видно, че с искания достъп до информация по реда на ЗДОИ не се цели формирането на мнение за дейността на министъра на правосъдието като задължен субект, а се иска тълкуване на разпоредби от Наредба № 1 от 1999 г. за прилагане на глава пета от Закона за българското гражданство (обн., ДВ, бр. 19 от 1999 г.).

Тълкуването на нормативни актове е уредено в разпоредбите на глава V – чл. 46 до чл. 51 от Закона за нормативните актове и се отнася за тълкуване по прилагане на нормативните актове. В тези разпоредби не е предвидена възможност за физически и юридически лица да искат тълкуване на нормативен акт във връзка с конкретен казус. В този смисъл е Решение № 4537 от 28.03.2012 г. по адм. д. № 13424/2011 г. по описа на Върховен административен съд, 5-членен състав.

Тълкуването на разпоредби от нормативен акт не представлява информация, създавана или съхранявана от държавните (административните) органи. В свое решение № 478 от 14.01.2019 г. по адм. д. № 10477/2017 г., Върховен административен съд приема, че даването на писмена консултация по правни въпроси е предмет на упражняване на адвокатската професия по смисъла на чл. 24, ал. 1 от Закона за адвокатурата и че такава дейност не се предвижда в други материални закони, обвързващи административните органи със задължението да предоставят задължителни тълкувания на разпоредби от нормативни актове. След като такова правомощие не е разписано нормативно, то не може да бъде упражнявано при условията на оперативна самостоятелност от административния орган по аргумент от чл. 4, ал. 1 от АПК.

В тази връзка, ЗДОИ е неприложим по отношение на искането Ви за достъп до информацията, обективирано в заявление, постъпило в Министерството на правосъдието рег. № 95-00-56/27.03.2024 г.

66