Рег. №: 1711715958-29.03.2024 | Министерство на външните работи | Одобрено | Дата на подаване: 29.03.2024 | Срок:13.04.2024

Физическо лице |

присъединяването на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)

Решение

---

Дата: 12.04.2024

1КАНДИДАТУРА НА БЪЛГАРИЯ ЗА ЧЛЕНСТВО В ОИСР /справка/I. ОИСР - ОБЩА ИНФОРМАЦИЯОрганизацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) е създадена през 1961 г. (Конвенцията е подписана на 14 декември 1960 г., а влиза в сила на 30 септември 1961 г.) с цел стимулиране на политики за устойчиво икономическо развитие, повишаване жизнения стандарт на населението и поддържане на финансова стабилност.Тя e наследник на Организацията за европейско икономическо сътрудничество, създадена с мандат да управлява американската и канадска финансова помощ (т.нар. план Маршал) за възстановяване на Европа след Втората световна война.Днес ОИСР е утвърдена глобална организация с водеща роля в разработването и прилагането на най-високи стандарти във всички ключови области, като държавно управление, данъчна политика, транспортна инфраструктура, селско стопанство, образование, дигитална икономика и иновации, климат и др. В момента в ОИСР членуват 38 държави1, сред които най-развитите икономики от Европа, Северна Америка, Южна Америка и Азия, съставляващи 70 % от глобалното производство и търговия и 90 % от директните чуждестранни инвестиции в глобален план.В момента, държавите членки на ОИСР съставляват 45% от световното БВП.22 държави, членуващи в ОИСР, са държави членки на ЕС.Организацията се стреми да адаптивна към съвременните глобални предизвикателства и търси решения, като освен с климатичните промени, се фокусира върху изкуствения интелект, прозрачността в международния данъчен обмен и борбата с укриване на данъци.Наред с България към момента кандидати за членство в ОИСР са още Румъния, Хърватия, Бразилия, Аржентина и Перу, като разговори за присъединяване започнаха всички освен Аржентина 2.II. ЗНАЧЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ НА ЧЛЕНСТВОТО й В ОИСРВ изключително динамична и бързо променяща се система на международни отношения , белязана от комплексни кризи и предизвикателства, нараства значението на принадлежността ни към организации като ОИСР, основани и отстояващи споделени ценности като: демокрацията, върховенството на закона, правата на човека, отворената и прозрачна пазарна икономика, свободната търговия, устойчивото и приобщаващо икономическо развитие.1 В ОИСР членуват: Австралия (от 1971 г.), Австрия (1961 г.), Белгия ( от 1961 г.), Канада ( от 1961 г.), Чили (от 2010 г.), Колумбия (от 2020 г.), Германия (от 1961 г.), Гърция (от 1961 г.), Дания (от 1961 г.), Исландия (от 1961 г.), Испания (от 1961 г.), Ирландия (от 1961 г.), Люксембург (от 1961 г.), Нидерландия (от 1961 г.), Норвегия (от 1961 г.), Обединеното кралство (от 1961 г.), САЩ (от 1961 г.), Турция (от 1961 г.), Франция (от 1961 г.), Швейцария (от 1961 г.), Швеция (от 1961 г.), Финландия (от 1969 г.), Италия (от 1962 г.), Япония (от 1964 г.), Нова Зеландия (от 1973 г.), Мексико (от 1994 г.), Чешката република (от 1995 г.), Полша (от 1996 г.), Португалия (1961 г.), Република Корея (от 1996 г.), Унгария (от 1996 г.), Словакия (от 2000 г.), Естония (от 2010 г.), Израел (от 2010 г.), Словения (2010 г.), Латвия (от 2016 г.), Литва (от 2018 г.), Коста Рика (2021 г.).2 Аржентина все още не е отговорила на отправената и към нея, съгласно решението на Съвета на ОИСР от 25.01.2022, покана за започване на разговори за присъединяване. След избора на президента Х. Милей през декември 2023 г. може да се очаква развитие в тази посока.2След членството на България в НАТО и ЕС, присъединяването на страната ни към ОИСР ще бъде логичното продължение и следващата ключова стъпка в изграждането на модерно, устойчиво и проспериращо общество, стабилна пазарна икономика и демократично управление.Процесът по присъединяване ще послужи като катализатор за важни за България реформи в широк спектър от области като: ефективност и модернизация на публичното управление и администрацията, борбата с корупцията, ефективност на правосъдната система и др. Чрез реформите по пътя към членството, черпейки от над 60-годишния опит в правенето на политики на Организацията и възможността да се сравняваме с най-развитите икономики в света, България ще работи за създаване на нови работни места и внедряване на иновации в редица сектори на икономиката, образованието, управлението на околната среда и др.Принадлежността към ОИСР е гаранция за прилагане на най-високите стандарти и добри практики в областта на публичното и корпоративното управление; ще доведе до повишаване на инвестиционния рейтинг и икономическата видимост на България. Ще подпомогне постигането на целите за ускорен икономически растеж, до привличане на чуждестранни инвестиции и повишаване на производителността на икономиката. Привличането на чуждестранни инвестиции ще генерира положителни социално-икономически и други ползи в България, които спомагат за напредъка към устойчиво развитие.Членството на България в ОИСР ще й предостави възможност за активно участие, заедно с водещите световни икономики, в разработването и прилагането на най-високи стандарти и политики в различни области, за отстояване на национални интереси, както и в процеси за търсене на решения на глобалните предизвикателства.Присъединяването на България в ОИСР ще има положителен ефект и върху съседните държави от региона на Западните Балкани чрез прилагане и разпространение на стандартите на ОИСР, което ще доведе и до насърчаване на допълнителни реформи за икономическо и социално развитие и устойчивост в тези страни.III. РАЗГОВОРИ ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ КЪМ ОИСР➢ На 10 юни 2022 г. на Срещата на Съвета на ОИСР на ниво министри бяха приети пътните карти за присъединяване за пет страни кандидати, сред които и България. С приемането на Пътната карта ОИСР официално постави началото на разговорите за присъединяване на България. По същество, Пътната карта представлява документ, с който Организацията задава параметрите, етапите и условията на процеса на присъединяване.➢ В изпълнение на Пътната карта, на 17 ноември 2022 г. България представи на Генералния секретар на ОИСР Първоначален меморандум, който представлява първа самооценка на съответствието на българското законодателство, политики и практики с действащите правни инструменти на ОИСР. Цялостната самооценка очерта високото съответствие на нашето законодателство, политики и практики със стандартите и правните инструменти на ОИСР.➢ След представянето на Първоначалния меморандум тематичните комитети на ОИСР започнаха работа по техническите прегледи на българското законодателство, политики и практики, чрез активен обмен с ресорните министерства.В резултат на прегледите, всеки оценяващ комитет отправя препоръки за усъвършенстване на политиките и практиката, където е необходимо, вкл. чрез законодателни промени,3които страната кандидат ще се очаква да извърши преди края на техническия преглед в съответната област.При констатиране на задоволително изпълнение от България на прилагането на правните инструменти на ОИСР и на следването на най-добрите политики и практики на Организацията, всеки отделен комитет приема т.нар. „официално становище“ (formal opinion). След приключване на техническите прегледи от комитетите на ОИСР България трябва да представи Окончателна позиция (Final Statement). Въз основа на Окончателната позиция на България и доклад от ГС на ОИСР за цялостния процес на присъединяване, Съветът на ОИСР взима решение да отправи покана за присъединяване към Организацията. След това решение се сключва Споразумение за присъединяване към Конвенцията за създаване на ОИСР. След ратификацията на споразумението от НС, България ще стане пълноправен член на ОИСР.Актуални събития, свързани с процеса на присъединяване на България към ОИСР:➢ На 4 април 2023 г. Генералният секретар на ОИСР г-н Матиас Корман бе на посещение в София, за да представи официално втория Икономически преглед на България. ГС Корман бе приет от министър–председателя Гълъб Донев, който също така взе участие и в представянето на Икономическия преглед на България.➢ На посещение в България в периода 4 - 6 април бе делегация от Секретариата на ОИСР, отговаряща за процеса на разширяване, която взе участие в заседание на Междуведомствения координационен механизъм за присъединяване на България към ОИСР (МКМ), проведе срещи с координационния екип на МВнР и с редица министерства, отговорни за ключови технически прегледи на ОИСР.➢ На 7-8 юни 2023 г. в Париж се проведе годишната среща на Съвета на ОИСР на ниво министри под надслов „Споделени ценности и глобални партньорства“, в която България бе представена на ниво заместник-министър. Основните теми в дневния ред на срещата бяха възстановяването на Украйна; икономическата устойчивост и приобщаващия растеж; новите технологии и въглеродна неутралност; бъдещето на енергетиката, с хоризонтална тема равенството на половете и участието на жените. На министерската среща бяха официално представени Икономическият преглед на ОИСР за 2023 г. и Програмата на ОИСР за Украйна. В изказването по време на форума от българска страна бе заявена готовността на България за финансов принос към Програмата на ОИСР за Украйна. България се присъедини към Изявлението на Съвета на министрите на ОИСР, прието на срещата.➢ Силният политически ангажимент на България за членство в ОИСР бе препотвърден от заместник министър-председателя и министър на външните работи г-жа Мария Габриел по време на срещата й със заместник-генералния секретар на ОИСР Улрик Кнудсен, в рамките на срещата на върха на Инициативата „Три морета“ в Букурещ / 6 септември 2023 г./, както и на срещата й с ГС на ОИСР Матиас Корман в рамките на Световния Икономически Форум в Давос /17-18 януари 2024/.➢ В края на 2023 г. стартира процес на изработване на Споразумението за привилегии и имунитети между ОИСР и България. След финализирането на съгласувателната процедура, финалният текст може да бъде подписан в София или в Париж.През 2023 г. дейностите, свързани с присъединяване на България към ОИСР бяха изключително интензивни. Бяха получени над 50 въпросника от 25 комитета/работни групи на ОИСР, които бяха попълнени от съответните български институции и изпратени за анализ и препоръки на ОИСР в определените срокове.Проведени бяха 16 дискусии по прегледа на България от Комитетите и работните групи към тях. Като част от техническите прегледи, ОИСР проведе множество мисии на място в България за проверка и допълване на информацията, в рамките на прегледа на4законодателството, политиките и практиките на България в съответните области, вкл. срещи със заинтересованите страни - държавни институции, научни институти, представители на бизнеса, неправителствения сектор и др.

---

Документи:

1	Няма описание
2	Няма описание

28