Рег. №: 1718891790-20.06.2024 | Министерство на вътрешните работи | Одобрено | Дата на подаване: 20.06.2024 | Срок:04.07.2024

Физическо лице |

Има ли случаи, в които административно-наказващи органи от Министерството на вътрешните работи, оправомощени като такива съгласно изискванията на Закона за движението по пътищата (ЗДвП), са издавали наказателни постановления за нарушения на "член 5, ал. 3, точка 1, предл. 2" от ЗДвП", забраняваща на водачите на МПС да управляват такова след употреба на наркотични вещества или техни аналози, с които наказателни постановления на водачи на МПС да са налагани административни наказания.

За да Ви спестя изложението за "нулевата толерантност" на МВР, припомням само, че съгласно чл. 185 ЗДвП, например: "За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.", а за нарушението на чл. 5 ЗДвП в посочената част друго наказание не е предвидено в ЗДвП.

Това обаче не означава, че теоретично не е възможно налагане на "административно наказание".

Освен това, в Решение № 12145 от 12.10.2017 г. по адм. д. № 9487/2017 г., Решение № 15815 от 18.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4322/2018 г., Решение № 2761 от 25.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14215/2017 г. и др. (всички касаещи именно такава хипотеза) се приема, че ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед (за ПАМ) има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага административно наказание. Поначало административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ, предхожда налагането на адресата на административно наказание с правораздавателен акт на административно-наказателна юрисдикция (НП).

След като ВАС на РБ сочи подобни "наказателни постановления" (НП) в мотивите си, не мога да изключа, че МВР все пак издава такива, което обосновава и нуждата от настоящото заявление.

Решение

---

Дата: 01.07.2024

Решение

---

Документи:

1

Решение

110