Рег. №: 1723802432-16.08.2024 | Министерство на образованието и науката | Одобрено | Дата на подаване: 16.08.2024 | Срок:30.08.2024

Физическо лице |

Предоставяне на достъп до обществена информация относно заверки и легализация на документи от трети страни, с които Република България има сключени споразумения съгласно посочен списък

Решение

---

Дата: 27.08.2024

В чл. 2, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) законодателят е дал легална дефиниция на понятието „обществена информация”, достъпа до която законът регламентира. Съгласно тази дефиниция обществена е всяка информация, свързана с обществения живот в страната и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Именно за тази информация законодателят е създал и изричното задължение на задължените по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ правни субекти да я предоставят.

В съответствие с конституционната разпоредба законодателят е предвидил различни правни средства за достъп до информация с оглед на произход, съдържание и значение на информацията за правните субекти. Така ЗДОИ регламентира един от правните способи за упражняване на конституционното право на достъп до информация.

ЗДОИ не се явява средство за получаване на всякаква информация от държавните органи, поради което в чл. 4, ал. 1 от закона е посочено, че той се прилага тогава, когато в друг закон не е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Друг ред по смисъла на посочената разпоредба се съдържа в Административнопроцесуалния кодекс (АПК), както и в редица специални закони. Основен принцип на АПК, посочен в чл. 12, ал. 2, е правото на достъп до информацията в административното производство, като нормата изрично сочи, че страните в административното производство осъществяват правото си на достъп до информация по реда на кодекса, а останалите лица - по реда на ЗДОИ.

Исканата със заявлението информация относно легализация и признаване на дипломи за средно или висше образование, издадени от държави, изброени в приложен списък, с които Република България има споразумение за взаимно признаване еквивалентността на документи за образование, предполага отговор на въпроси относно предоставяни от регионалните управления на образованието и науката, висшите училища и Националния център за информация и документация административни услуги, поради което не попада в приложното поле на ЗДОИ.

Споразуменията за взаимно признаване на дипломи са с цел подобряване на сътрудничеството в областта на образованието и научните изследвания. Признаването на обучението, получено в друга страна, представлява важна мярка за постигането на мобилност между страните, както и обмен на добри практики. Същевременно тези споразумения не отменят задължителните процедури по легализация и признаване на съответните образователни документи.

Легализацията на документ е процес на удостоверяване на автентичността на документа като форма и съдържание, включително и чрез удостоверяване на това, че е издаден от компетентен орган в съответната страна, че има правна сила и е действителен.

За да бъдат валидни в Република България и да могат да послужат пред българските институции, издадените от друга държава документи, предназначени за ползване в страната и когато за тези документи се изисква да бъдат удостоверени с апостил или легализирани, следва да бъдат допълнително оформени по определен начин, който зависи от това дали съответната държава е страна по Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове (Хагска конвенция), дали между нея и Република България има влязъл в сила и все още действа Договор за правна помощ, или тази държава не попада в нито една от първите две групи държави.

Документи, издадени от властите на чуждата държава, която е страна по Хагската конвенция, следва да бъдат удостоверени с апостил, поставен от определените от нея органи в съответствие със служебните им задължения за извършване на удостоверяването. Удостоверените по този начин чуждестранни документи не подлежат на допълнителни легализации и заверки.

Държавите членки и страните, които са партньори на Хагската конвенция за премахване на изискването за легализации за чуждестранни публични актове, могат да бъдат открити на официалната интернет страница на Министерството на външните работи: (https://www.hcch.net/en/instruments/conventions/status-table/?cid=41).

За държавите, с които Република България има подписани двустранни договори за правна помощ, в които са залегнали текстове за освобождаване на документи от легализация и други удостоверявания, издадените от чуждата държава документи следва да носят съответните реквизити съгласно двустранните договорености. Така издаденият документ се признава от българските институции и се нуждае единствено от превод на български език и заверка на превода. Списъкът на държавите, с които Република България има договор за правна помощ, е публично достъпен както на интернет страницата на Министерството на външните работи, така и на интернет страниците на регионалните управления на образованието.

Издадените документи от чужда държава, която не е страна по Хагската конвенция и с която Република България няма действащ Договор за правна помощ, подлежат на легализация съгласно реда, определен в Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа. Тези документи в чужбина се легализират от българските дипломатически и консулски представителства само ако те са заверени от Министерството на външните работи на страната, в която се намират представителствата. Чуждите документи, легализирани от дипломатическите или консулските представителства на Република България, не се нуждаят от допълнителна заверка и са валидни на територията на България.

Легализации на документи, произхождащи от страна, с която Република България няма дипломатически отношения, се извършват от дипломатическите или консулските представителства на Република България в трета страна, където има представителство на страната, от която произхожда документът. В тези случаи документът се легализира след заверка от чуждото представителство на страната, от която произхожда, и от Министерството на външните работи на третата страна, в която се намират чуждото и българското представителство.

В случай че държавата е възложила защитата на нейните интереси на друга страна, документът се легализира от дипломатическото или консулското представителство на тази страна.

Чуждестранните документи, предназначени за ползване в Република България, следва да бъдат преведени на български език по един от двата посочени по-долу начина:

1. От акредитиран преводач, определен със заповед на ръководителя на дипломатическото или консулското представителство на Република България в чужбина.
2. От физически лица, работещи индивидуално като преводачи /или към преводачески фирми/. За чуждестранен документ, преведен на български език, предназначен за ползване на територията на Република България, е необходимо подписът на преводача, положен в извършения от него превод, да бъде нотариално удостоверен от български нотариус.

Признаването е официално писмено потвърждение на стойността на дипломата за придобито образование или на друг аналогичен документ, издаден от образователна институция, призната от компетентен държавен орган за част от системата на светското висше образование на съответната държава. Завършилите образование в чужбина, които желаят да продължат образованието си или да работят в България задължително преминават през съответната процедура, с която получават удостоверение/уверение за признато образование, академична степен или диплома.

Процедурата по признаване на висше образование на образователно-квалификационни степени „бакалавър" и „магистър" и на образователна и научна степен „доктор", придобити в чуждестранни висши училища и научни организации, се организира от висшето училище, в случай че признаването е с цел достъп до по-нататъшно обучение в системата на висшето образование, до обучение за повишаване на квалификацията и до докторантура и от Националния център за информация и документация (НАЦИД) за улесняване на достъпа до пазара на труда, до докторантура в научна организация, както и за други цели, когато заявителят има правен интерес.

В зависимост от целта на признаването информация за изискванията и необходимите документи може да получите от Националния център за информация и документация или висшите училища. Процедурата по признаване се провежда при условия и по ред, определени със съответните правилници на висшите училища и с устройствения правилник на Националния център за информация и документация.

Редът и условията за приемане на чужденци за студенти в български висши училища са регламентирани в Наредбата за държавните изисквания за приемане на студенти във висшите училища на Република България (Наредбата). Кандидат-студентите за обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър" след завършено средно образование и "магистър" след завършена образователно-квалификационна степен "бакалавър" подават документите си в избрано от тях висше училище в срок, определен в правилника на висшето училище. С чл. 12, ал. 1 от цитираната наредба са регламентирани документите, които чужденците подават. В изпълнение на чл. 12, ал. 2 от Наредбата документите трябва да бъдат легализирани, преведени и заверени в съответствие с разпоредбите на международните договори на Република България с държавата, в която са издадени, а при отсъствие на такива - по общия ред за легализациите, преводите и заверките на документи и други книжа. За допълнителна информация относно начина на оформяне на документите е необходимо да се обърнете към Министерството на външните работи като компетентна институция.

Държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и на завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища и научни организации са регламентирани с Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища. Право на признаване на придобито висше образование на образователно-квалификационни степени "бакалавър" и "магистър" и на образователна и научна степен "доктор", както и на завършени периоди на обучение имат български граждани, чужди граждани и чужденци с предоставена международна закрила, които са се обучавали във висши училища и научни организации, създадени и функциониращи по законоустановения ред в страната, в която е придобито висшето образование, или са завършили периодите на обучение. С чл. 8 на цитираната наредба са определени задължителните документи, които лицата подават за признаване на висше образование на образователно-квалификационни степени "бакалавър" и "магистър" или признаване на образователна и научна степен "доктор", придобита в чуждестранни висши училища и научни организации, както и изискванията към тяхното оформяне.

Съгласно Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища, приета с ПМС № 168 от 14.08.2000 г. (Обн. - ДВ, бр. 69 от 22.08.2000 г.; посл. изм. и доп., бр. 28 от 05.04.2019 г.), образователни документи, издадени извън страните членки на Европейския съюз и страните по Конвенцията за признаване на квалификациите, отнасящи се до висшето образование в европейския регион, трябва да отговарят на изискванията на съответните разпоредби на двустранни международни договори, по които Република България е страна, или на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранните публични актове, а при липса на такива разпоредби - да са преминали процедура по общия ред за легализациите, преводите и заверките на документи и други книжа.

Повече информация относно административната услуга може да се получи от НАЦИД или висшите училища.

Процедурата по признаване на завършени етапи на училищно обучение или степени на образование и професионална квалификация по документи, издадени от училища на чужди държави, се организира от регионалните управления на образованието.

Признаване на съответствието на завършени периоди или етапи и степени от училищното обучение в училища на чужда държава с тези в училищното образование в Република България с цел достъп до обучение в системата на висшето образование се извършва съгласно разпоредбите на чл. 165, ал 1 и ал. 3, т. 3 от Закона за предучилищното и училищното образование и на чл.106 ал. 1, ал. 2, т. 3 и чл. 107, ал. 1 от Наредба № 11 от 01.09.2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците (обн. ДВ, бр.74 от 20.09.2016 г., посл. изм. и доп. ДВ, бр. 43 от 10.06.2022 г.).

Съгласно Наредба № 11 документите за училищно образование и/или професионална квалификация се легализират, превеждат и заверяват в съответствие с Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове с подписаните договори между Република България и държавата, в която са издадени, или по реда на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, утвърден с ПМС № 184/1958 г., с изключение на документите, издадени от училище в системата на Европейските училища, които не се легализират, както и за лица, които желаят признаване на класове от I до IV клас включително.

За държавите, с които Република България има подписани двустранни договори за правна помощ, в които са залегнали текстове за освобождаване на документи от легализация и други удостоверявания, издадените от чуждата държава документи следва да носят съответните реквизити съгласно двустранните договорености. Така издаденият документ се признава от българските институции и се нуждае единствено от превод на български език и заверка на превода.

78