Рег. №: 1754574302-07.08.2025 | Министерство на културата | Одобрено | Дата на подаване: 03.02.2025 |

Юридическо лице |

„Обръщам се към Вас на основание Закона за достъп до обществена информация с искане за предоставяне на информация за проекта „Дигитализация на музейни колекции, библиотеки и архиви“ от Националния план за възстановяване и устойчивост.

На 4 май 2023 г. е подписано Споразумение между Министерството на финансите и Министерството на културата, Българско национално радио, Българска национална телевизия, Българска телеграфна агенция, Държавна агенция „Архиви“, Българска национална филмотека и Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“, с което бе даден старт на изпълнението на съвместния проект „Дигитализация на музейни колекции, библиотеки и архиви“ от Националния план за възстановяване и устойчивост.

Проектните дейности са изцяло в контекста на Препоръката на Комисията от 27 октомври 2011 година относно цифровизацията и предоставянето чрез интернет на материали в областта на културата, както и за съхранението им в цифров вид. Проектът ще насърчи цялостния процес по съхранение на различен тип културни ценности и архиви, както и тяхното популяризиране у нас и по света. Дигитализираното съдържание, което ще бъде достъпно на създадената по проекта единна електронна платформа, ще включва виртуални разходки и експозиции, където е приложимо, които да бъдат от полза за туризма, за научни и образователни цели, за цялата общественост. В допълнение е предвидено да се увеличи количеството и качеството на подаването на дигитално съдържание към „Europeana“ чрез националния агрегатор, както и да се създадат средства за добавяне на съдържание за използване и повторно проучване, което подпомага изследвания в областта на дигиталната хуманитаристика към „European Open Science Cloud (EOSC)“.

Обект на стартиращия проект ще са и фондовете в националните и регионалните музеи, художествените галерии, музеи на различни институции; Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, регионалните библиотеки, както и Българската национална филмотека, Българското национално радио, Българската национална телевизия, Българската телеграфна агенция и държавните архиви – структурни звена на Държавна агенция „Архиви”.

Стойността на проекта е 68 005 922,41 лв., от които безвъзмездната финансова помощ, финансирана от Европейския съюз, възлиза на 59 532 384,48 лв. и включва дейности за закупуване на необходимото оборудване на отделните крайни получатели за дигитализация и съхранение на дигитализираното съдържание, създаване на дигитални хъбове, изграждане на висококвалифициран експертен капацитет и дигитализация.

Моля да получа следната информация:

1. на какъв етап е изпълнението на проекта;

2. колко музея и кои са ангажирани с неговото изпълнение;

3. дали до този момент има осъществени реални стъпки в посока достъпност и ползване от гражданите на музейните колекции и другите предвидени в проекта институции;

4. адреси за онлайн достъп до дигитализираните до момента колекции;

5. очакван брой дигитализирани колекции до края на проекта;

6. очаквана крайна дата на проекта.“

Решение

---

Дата: 07.08.2025

На въпроси № 1-5: „1.на какъв етап е изпълнението на проекта;2. колко музея и кои са ангажирани с неговото изпълнение; 3. дали до този момент има осъществени реални стъпки в посока достъпност и ползване от гражданите на музейните колекции и другите предвидени в проекта институции; 4. адреси за онлайн достъп до дигитализираните до момента колекции; 5. очакван брой дигитализирани колекции до края на проекта“:

Изпълнението на инвестицията е в постигането на следните ключови етапи от НПВУ:

1. Установяване на единна методика и стандарти за цифровизацията на съдържанието, която осигурява координация и стандартизиране на процеса на дигитализация на КП и бенефициенти. Етапът е приключен в срок – третото тримесечие на 2023 г. Изготвените единни стандарти и методология за дигитализиране на музейното, библиотечното и аудиовизуалното съдържание са съгласувани с всички КП, представители на бенефициентите на инвестицията и респективно документът е утвърден със заповед на министъра на културата с рег. № Д09-536/30.06.2023 г.

2. Създаване на електронна платформа за културното наследство. В процес на изпълнение е създаването на обща цифрова платформа, която да обедини дигитализираното съдържание за културно наследство на страната и да осигури достъп до него. В изпълнение на тази задача беше сключен договор №РД11-03-2/14.01.2025 г. с предмет „Придобиване на електронна платформа за дигитализация и достъп“. Срокът за изпълнение на договора е до 14.01.2026 г. През м. април 2025 г. предстои провеждането на обществена поръчка за изграждане на център за съхранение на дигитализираното съдържание на платформата от страна ИА ИЕУ.

3. Цифровизирано съдържание, публично достъпно на електронната платформа. Този етап е в процес на изпълнение и включва текуща дигитализация на съдържанието за платформата, която се осъществява от КП в съответствие с графика на инвестицията със срок на изпълнение до юни 2026 г. Всички КП от инвестицията са провели обществени процедури за доставка на техника за дигитализация и към настоящия момент цифровизират следното съдържание от архивите си:

- БТА - 9.401 бюлетини или 3.553.905 страници; бюлетини на микрофишове – 8.508 микрофиша или 850.870 микрофиширани страници бюлетини; фотоархив- 643.698 кадъра.

- БНТ от архив „Златен фонд на БНТ“ вкл. общо видео и аудио архив с 32 430 броя и фотоархив с 458 237 броя дигитални обекти.

- БНФ - 2 000 астрономически часа филмов архив, които включват всички филми от началото на киното в България до 1944 г. (периода 1911-1944 г.); всички кинопрегледи от периода 1944-1980 г.; част от документалните и игралните филми от БНФ.

- БНР - архив „Златен фонд на БНР“ вкл. 43 862 звукови единици.

- ДАА - 86 400 брой дигитални образи.

Със заповед №РД09 - 686/25.06.24 г. на министъра на културата са определени 28 музея, които да бъдат обособени в музейни центрове за дигитализация в рамките на изпълнението на инвестиция С11.I7 от НПВУ за осъществяването на до/оборудване със средства за дигитализация, обучение на музейни специалисти в музейните дигитални центрове и дигитализирането на музейни фондове:

1. Национален исторически музей, София (стационарен център);

2. Регионален исторически музей, София (стационарен център);

3. Национална галерия, София (стационарен център);

4. Българска академия на науките – Институт по информационни и комуникационни технологии ( методологичен център за Националния археологически институт с музей, Института за етнология и фолклористика с етнографски музей, Националния природонаучен музей и Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей), София;

5. Регионален исторически музей, Благоевград (методологичен център за Югозападния регион);

6. Регионален исторически музей, Бургас (методологичен център за Югоизточния регион);

7. Регионален исторически музей, Варна (методологичен център за Източния регион);

8. Регионален исторически музей, Велико Търново (стационарен център);

9. Регионален исторически музей, Враца (методологичен център за Северозападния регион);

10. Регионален исторически музей, Пазарджик (стационарен център);

11. Регионален исторически музей, Пловдив (методологичен център за Южен централен регион);

12. Регионален исторически музей, Русе (методологичен център за Североизточния регион);

13. Регионален исторически музей, Стара Загора (методологичен център за Централния регион);

14. Регионален исторически музей, Видин (стационарен център);

15. Регионален исторически музей, Перник (стационарен център);

16. Регионален исторически музей, Добрич (стационарен център);

17. Регионален природонаучен музей, Пловдив (стационарен център);

18. Регионален исторически музей, Кюстендил (стационарен център);

19. Регионален исторически музей, Монтана (стационарен център);

20. Регионален исторически музей, Разград (стационарен център);

21. Регионален исторически музей, Силистра (стационарен център);

22. Регионален исторически музей, Сливен (стационарен център);

23. Регионален исторически музей, Смолян (стационарен център);

24. Регионален исторически музей, Търговище (стационарен център);

25. Регионален исторически музей, Хасково (стационарен център);

26. Регионален исторически музей, Шумен (стационарен център);

27. Регионален исторически музей, Ямбол (стационарен център);

28. Регионален етнографски музей на открито, Габрово (стационарен център).

Определянето на музейните центрове за дигитализация е направено на основата на проведено проучване през януари-март 2024 г. и е направен анализ (април–май 2024 г.) за статуса на дигитализиране на фондовите единици от музейните колекции в България. Конкретните задачи на проучването включваха събиране на базова информация за основните фондове на музеите, обема на дигитализираното съдържание, както и степента на развитие на технологичното и експертно състояние на институциите. Разработената онлайн анкета, чрез която се събра информацията за състоянието на музейните колекции в страната от гледна точка на дигитализацията на движимите културни ценности, беше изпратена до 44 музея в страната, като отговори дадоха 28.

При планирането и определянето на местоположението за създаване на центрове за дигитализацията на музейните колекции беше използвана информацията както от проучването, така и от груповите срещи с директори и представители на българските музеи и галерии през октомври 2023 г. и през април 2024 г. в рамките на Втората международна работилница за стратегическо планиране на единна национална платформа за културно наследство, така и индивидуални срещи и консултации с директори на музеи, проведени от екипа на инвестицията, директора и експертите от дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства“ на Министерството на културата.

При определянето на стационарните центрове за дигитализация бяха приложени следните критерии: наличие на фонд с достатъчно разнообразни колекции от различни периоди; наличие на помещения с достатъчно площ, в които да се разположи техниката и с възможност за климатизация; наличие или възможност за организиране на интердисциплинарен екип – фотографи, фондовици, уредници, IT специалисти, изкуствоведи, етнографи и др., който екип при необходимост да премине през допълнително обучение; наличие или възможност за създаване на платформа за публикуване на съдържание.

При определянето на методологичните центрове за дигитализация бяха взети предвид резултатите, получени при анализа на дейностите от предходни години по дигитализацията на културното наследство по различни проекти и програми. Беше установено, че няколко институции имат опит и добри практики и би следвало да бъдат включени като звена за уточняване на технология, програми, оказване на помощ в процеса на дигитализацията и друго съдействие при създаването на дигитално съдържание.

В списъка с музеите на трето място е Националната галерия в София. Това е поради факта, че според Закона за културното наследство държавните и общински художествени галерии са със статут на музеи. Освен това Националната галерия е основната галерийна институция в страната, представляваща и културна институция от национално значение, на която са вменени и задължения от методологически характер.

Аналогично на музеите, беше проведено проучване сред 22 общински и държавни институции със статут на художествени галерии. След анализа на получените резултати беше предложено да се изградят един стационарен и един мобилен дигитализационен център за галериите в страната, като стационарният дигитализационен център ще бъде разположен в Националната галерия. Галерията разполага с най-големия и представителен фонд от българско изобразително изкуство, приложно изкуство и единствената обособена колекция от чуждестранно изкуство. Също така тя има на разположение подходящо помещение, достатъчен квалифициран персонал от изкуствоведи, реставратори, специалисти по дигитализация и по въвеждане на метаданни, както и собствена система за управление на фондовете, която лесно би позволила публикация на съдържание в различни платформи. Предложението да бъде създаден и мобилен дигитализационен център се налага поради трудността и често поради невъзможността произведения на изкуството да бъдат транспортирани до стационарния дигитализационен център. Това ще създаде възможност да се дигитализира на място акценти от колекциите на художествените галерии в страната, включително и да бъде оказана методологическа помощ при създаването на метаданните.

В периода януари 2025 г. - юни 2026 г. предстои до/оборудване на дигитализационните центрове за музеи и галерии, провеждане на обучения и осъществяване на дигитализацията на 500 000 обекта от движимото културно наследство на страната, които ще бъдат публикувани на електронната платформа от инвестицията.

Със заповед №РД09 - 687/25.06.24 г. на министъра на културата са определени библиотеките в страната за до/оборудване със средства за дигитализация, както и обучение на необходимия персонал, определени като дигитализационни центрове:

1. Национална библиотека „Св.св. Кирил и Методий“, София;
2. Народна библиотека „Иван Вазов“, Пловдив, включваща дигитално съдържание от регионалните библиотеки в Кърджали, Пазарджик, Пловдив и Смолян;
3. Регионална библиотека „Захарий Княжески“, Стара Загора, включваща дигитално съдържание от регионалните библиотеки в Сливен, Стара Загора, Хасково и Ямбол;
4. Регионална библиотека „Христо Ботев“, Враца, включваща дигитално съдържание от регионалните библиотеки във Видин, Враца, Ловеч, Монтана и Плевен;
5. Регионална библиотека „Дора Габе“, Добрич, включваща дигитално съдържание от регионалните библиотеки в Добрич, Силистра и Разград;
6. Регионална библиотека „Пенчо Славейков“, Варна, включваща дигитално съдържание от регионалните библиотеки в Шумен и Варна;
7. Регионална библиотека „Петко Р. Славейков“, Велико Търново с функции на методологичен център за страната;
8. Регионална библиотека „Любен Каравелов“, Русе, включваща дигитално съдържание от регионалните библиотеки в Габрово, Русе и Търговище;
9. Столична библиотека, София, включваща дигитално съдържание от регионалните библиотеки в Благоевград, Кюстендил, София и Перник;
10. Регионална библиотека „Пейо Яворов“, Бургас, с функции на консултантски център за страната.

Както при музеите и при галериите, беше направено проучване на състоянието и нуждите на библиотеките в страната. То обхвана 28 библиотеки – 27 регионални – по една във всеки областен град и Националната библиотека в София.

Беше направен преглед на фондовете, процентът на вече дигитализирания фонд, текущото състояние на дигиталните библиотеки, наличната техника, човешкият потенциал и нивото на способност да участват в процеса на дигитализация.

Освен физическите центрове, видно от списъка, бяха определение два центъра със специфични функции.

Функциите на библиотеката във Велико Търново ще бъдат фокусирани върху методическия аспект на дигитализацията. Библиотеката има значителен опит, а освен това и разполага с достатъчна техника, включително и новозакупена. Безспорен е и авторитетът ѝ в методологическата област и участието ѝ в изграждането на редица образователни ресурси. Функциите, с които ще бъде натоварен този център, са експертно-консултантски, свързани с процеса по цифровизиране и с метаданните.

Функциите на библиотеката в Бургас ще бъдат вторично фокусирани върху цифровизирането като аспект от дигитализацията. Библиотеката разполага със специалисти, специално построена за нуждите сграда и новодоставена техника за дигитализация. Функциите, с които ще бъде натоварен този център, освен по дигитализацията на собствените колекции, ще бъдат консултантски, свързани с процеса по цифровизиране в помощ на библиотеките от страната.

В периода януари 2025 г.-юни 2026 г. предстои до/оборудване на дигитализационните центрове за посочените библиотеки, провеждане на обучения и осъществяване на дигитализацията на 350 000 нови обекта и 800 000 обекта, обогатени с нови метаданни, което предполага повече страници от посочения брой от 1.901.250 в проектния фиш на инвестицията за движимо културно наследство на страната, които ще бъдат публикувани на електронната платформа от инвестицията.

На въпрос № 6: „Очаквана крайна дата на проекта“:

Съгласно подписаното Оперативно споразумение СПОР 43 – 04.05.2023 г. за изпълнението на Инвестиция С11.I7 „Цифровизация на музейни колекции, библиотеки и архиви” от НПВУ, Министерството на културата (МК) е краен получатели (КП) заедно с Българската национална филмотека (БНФ), Българската национална телевизия (БНТ), Българското национално радио (БНР), Българската телеграфна агенция (БТА), Държавна агенция „Архиви” (ДАА), Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ (ИА ИЕУ). МК, освен КП, е и водещ партньор, който отговаря за координацията на инвестицията и изпълнението на дейностите, свързани с бенефициенти от музеи, галерии и библиотеки. Инвестицията е със срок на изпълнение до август 2026 г.

113