Рег. №: 1762939925-12.11.2025 | Министерство на труда и социалната политика | Препратено по компетентност | Дата на подаване: 31.10.2025 |

Физическо лице |

1. Решението по дело C-266/14, което постановява, че времето за пътуване на мобилни служители между дома и първия/последния клиент се счита за работно време, е задължително за всички държави членки, включително Република България.

В тази връзка бих искал да получа яснота дали това тълкуване се отнася и за:

o служители в публичния сектор като полицаи, учители и социални работници, при условие че нямат фиксирано работно място;

o ресурсни учители, психолози и логопеди, назначени към Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование (РЦПППО) – гр. Бургас и нямат фиксирано работно място. Те извършват своята дейност на терен, като ежедневно пътуват до различни населени места в региона – например Слънчев бряг, Царево, Несебър и други – с цел да предоставят подкрепа на ученици в различни училища. Работното им местонахождение се променя динамично в зависимост от предварително изготвен график от РЦПППО и конкретните нужди на учениците и образователните институции. Това означава, че през различни дни от седмицата специалистите работят в различни училища, като не са постоянно базирани в сградата на РЦПППО, нито в конкретно учебно заведение. Основната им дейност се осъществява в училищата, където са изпратени, което е в съответствие с принципите на приобщаващото образование и необходимостта от мобилна подкрепа за ученици със специални образователни потребности.

o включват ли се тези часове в нормата за ресурсен учител, назначени към РЦПППО, или са извън нея? Тук при формулиране на отговора би било уместно да се отчете, че ако времето на пътуването е извън тази норма, в определени дни не би им оставало никакво време за самоподготовка, която следва да осъществява в рамките на личното им свободно време. Освен това, с цел предотвратяване на дискриминационно отношение съобразно Кодекса на труда, не е законосъобразно някои служители на една и съща длъжност да имат различна продължителност на работното време. Поради спецификата на длъжността им, на някои ресурсни учители се налага да посещават различни училища, разположени на територията на различни общини и населени места, напр. в област Бургас. Това изисква ежедневно пътуване до различни градове и села, което отнема между два и три часа. За сравнение, други служители пътуват единствено до училища в град Бургас.

o както и дали учители, които сами са избрали да работят в друго населено място (напр. живеят в Бургас, но работят в Царево по собствен избор) попадат в обхвата, тъй като имат фиксирано работно място и пътуването е част от личния им избор, а не служебно възложено.

2. Това тълкуване следва ли да се прилага независимо от това дали е изрично транспонирано в националното законодателство, и могат ли национални органи да го игнорират или ограничат чрез вътрешни правила, наредби или указания?

3. В случай на противоречие между национална наредба и тълкуване на Директивата от Съда на ЕС, европейското право има ли предимство, съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България?

Решение

---

Дата: 12.11.2025

На основание чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ заявлението за достъп до обществена информация с вх. № АУ-2-285/31.10.2025 г., подадено от г-н Стефан Здравков е препратено на Министерството на образованието и науката.

6