Рег. №: 1763654976-20.11.2025 | Министерство на образованието и науката | Прието на платформата | Дата на подаване: 20.11.2025 | Срок:04.12.2025

Физическо лице |

Във връзка с прилагането на Наредба за приобщаващото образование, както и Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), бих желал да поставя на Вашето внимание следните въпроси, произтичащи от практическото осъществяване на процеса по предоставяне на допълнителна подкрепа за личностно развитие на деца и ученици със специални образователни потребности (СОП).


Относно критериите за насочване на деца към общообразователно училище:


Моля за уточнение кои са нормативно установените критерии, по които Регионалният център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование (РЦПППО) и/или Регионалното управление на образованието (РУО) вземат решение за насочване на дете към съответния вид професионално училище или ЦСОП? Степента на увреждане от значение ли е или само желанието на родителя, детето му да се обучава в общообразователно училище?

2. Относно декларациите за съгласие на родителите:

Съгласно чл. 73, ал. 1 от Наредба за приобщаващото образование, екипът за подкрепа се определя със заповед на директора и включва училищния психолог. В тази връзка, необходимо ли е родителите да попълват декларации за съгласие за работа с училищния психолог, когато той вече е част от екипа по силата на заповедта, респективно на Наредбата? В случай на писмен отказ от страна на родителя за работа с училищния психолог, допустимо ли е същият родител да заяви с декларацията и желание за ползване на външен психолог от РЦПППО, който да оказва подкрепа на детето на територията на училището без да е включен в екипа?

Следва да се отбележи, че практиката да се изискват декларации за съгласие или отказ от страна на родителите за работа с училищния психолог, при условие, че този специалист е част от екипа за допълнителна подкрепа по силата на нормативен акт и на индивидуален административен акт, на практика овластява родителя и/или директора на училището в степен, която надхвърля разумните граници на партньорството между семейството и институцията. Тази свръхзависимост от родителското съгласие влиза в противоречие със стандартите за професионална автономност и етичните принципи в работата на педагогическите специалисти/ психолози, както и с разбирането за приобщаващо образование като система, гарантираща правото на детето на обща/допълнителна подкрепа, независимо от субективните нагласи на възрастните. Подобен подход не рискува ли да блокира ефективното осъществяване на подкрепата и да доведе до неравнопоставеност между децата? Какво се случва, ако има отказ от родител за работа с училищния психолог, а психологът е част от екипа по процедура за тормоз/насилие или наложена санкция, касаеща същото това дете?

3. Относно ролята на училищния психолог и мобилните групи от РЦПППО:

В практиката ми от години, се наблюдават случаи, при които след отказ за работа с училищния психолог на родител чрез декларация или дори и без такава декларация, училищният психолог формално да фигурира в заповедта за екипа, но оценката на потребностите, определянето на степените на интензивност, вида на подкрепата да се извършват от мобилна група на РЦПППО. Впоследствие, именно тази мобилна група/психолог, логопед, ресурсен учител/, определя и кои деца ще ползват психологическа подкрепа, освен ресурсен учител. Така в отделни случаи за едно дете са ангажирани двама, дори трима психолози (училищен /в екипа/ и двама външни – от мобилна група по оценката и този, който е изпратен по силата на декларация на родител/заявка на директора на училището/ДГ или със заповед от директора на РЦПППО, да работи с детето по допълнителна подкрепа), и двама ресурсни учители (един от мобилната група по оценката и втори – изпратен, за да оказва допълнитела подкрепа). Моля за становище дали подобен модел на работа е в съответствие с Наредбата за приобщаващото образование, която предвижда, че екипът в училището е този, който извършва оценката на потребностите и определя вида и степента на подкрепата, или в тези случаи мобилната група фактически замества функциите на училищния екип и на училищния психолог?! По този начин назначеният училищен екип не се ли превръща единствено в „изпълнител“ на вече взетите от мобилната група и директор на РЦПППО решения, вместо да изпълнява самостоятелно експертните си задължения, както изисква нормативната рамка?

4. С въвеждането на новия метод за функционална оценка на потребностите на децата и учениците със специални образователни потребности (СОП), налага ли се извършването на нова (ре)оценка в XI клас, ако вече е извършена функционална оценка в VIII клас, и ако да — на какво нормативно основание? Функционалната оценка, не предполага ли дългосрочна подкрепа и не отменя ли необходимостта от (ре)оценка?

Целта на настоящото запитване е да се внесе яснота и да се осигури еднообразно и законосъобразно прилагане на процедурите по приобщаващо образование в различните училища/ДГ по региони, с оглед гарантиране на най-добрия интерес на децата и ефективното използване на ресурсите.

9