Рег. №: 1763654976-20.11.2025 | Министерство на образованието и науката | Одобрено | Дата на подаване: 20.11.2025 | Срок:18.12.2025

Физическо лице |

Във връзка с прилагането на Наредба за приобщаващото образование, както и Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), бих желал да поставя на Вашето внимание следните въпроси, произтичащи от практическото осъществяване на процеса по предоставяне на допълнителна подкрепа за личностно развитие на деца и ученици със специални образователни потребности (СОП).


Относно критериите за насочване на деца към общообразователно училище:


Моля за уточнение кои са нормативно установените критерии, по които Регионалният център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование (РЦПППО) и/или Регионалното управление на образованието (РУО) вземат решение за насочване на дете към съответния вид професионално училище или ЦСОП? Степента на увреждане от значение ли е или само желанието на родителя, детето му да се обучава в общообразователно училище?

2. Относно декларациите за съгласие на родителите:

Съгласно чл. 73, ал. 1 от Наредба за приобщаващото образование, екипът за подкрепа се определя със заповед на директора и включва училищния психолог. В тази връзка, необходимо ли е родителите да попълват декларации за съгласие за работа с училищния психолог, когато той вече е част от екипа по силата на заповедта, респективно на Наредбата? В случай на писмен отказ от страна на родителя за работа с училищния психолог, допустимо ли е същият родител да заяви с декларацията и желание за ползване на външен психолог от РЦПППО, който да оказва подкрепа на детето на територията на училището без да е включен в екипа?

Следва да се отбележи, че практиката да се изискват декларации за съгласие или отказ от страна на родителите за работа с училищния психолог, при условие, че този специалист е част от екипа за допълнителна подкрепа по силата на нормативен акт и на индивидуален административен акт, на практика овластява родителя и/или директора на училището в степен, която надхвърля разумните граници на партньорството между семейството и институцията. Тази свръхзависимост от родителското съгласие влиза в противоречие със стандартите за професионална автономност и етичните принципи в работата на педагогическите специалисти/ психолози, както и с разбирането за приобщаващо образование като система, гарантираща правото на детето на обща/допълнителна подкрепа, независимо от субективните нагласи на възрастните. Подобен подход не рискува ли да блокира ефективното осъществяване на подкрепата и да доведе до неравнопоставеност между децата? Какво се случва, ако има отказ от родител за работа с училищния психолог, а психологът е част от екипа по процедура за тормоз/насилие или наложена санкция, касаеща същото това дете?

3. Относно ролята на училищния психолог и мобилните групи от РЦПППО:

В практиката ми от години, се наблюдават случаи, при които след отказ за работа с училищния психолог на родител чрез декларация или дори и без такава декларация, училищният психолог формално да фигурира в заповедта за екипа, но оценката на потребностите, определянето на степените на интензивност, вида на подкрепата да се извършват от мобилна група на РЦПППО. Впоследствие, именно тази мобилна група/психолог, логопед, ресурсен учител/, определя и кои деца ще ползват психологическа подкрепа, освен ресурсен учител. Така в отделни случаи за едно дете са ангажирани двама, дори трима психолози (училищен /в екипа/ и двама външни – от мобилна група по оценката и този, който е изпратен по силата на декларация на родител/заявка на директора на училището/ДГ или със заповед от директора на РЦПППО, да работи с детето по допълнителна подкрепа), и двама ресурсни учители (един от мобилната група по оценката и втори – изпратен, за да оказва допълнитела подкрепа). Моля за становище дали подобен модел на работа е в съответствие с Наредбата за приобщаващото образование, която предвижда, че екипът в училището е този, който извършва оценката на потребностите и определя вида и степента на подкрепата, или в тези случаи мобилната група фактически замества функциите на училищния екип и на училищния психолог?! По този начин назначеният училищен екип не се ли превръща единствено в „изпълнител“ на вече взетите от мобилната група и директор на РЦПППО решения, вместо да изпълнява самостоятелно експертните си задължения, както изисква нормативната рамка?

4. С въвеждането на новия метод за функционална оценка на потребностите на децата и учениците със специални образователни потребности (СОП), налага ли се извършването на нова (ре)оценка в XI клас, ако вече е извършена функционална оценка в VIII клас, и ако да — на какво нормативно основание? Функционалната оценка, не предполага ли дългосрочна подкрепа и не отменя ли необходимостта от (ре)оценка?

Целта на настоящото запитване е да се внесе яснота и да се осигури еднообразно и законосъобразно прилагане на процедурите по приобщаващо образование в различните училища/ДГ по региони, с оглед гарантиране на най-добрия интерес на децата и ефективното използване на ресурсите.

Решение

---

Дата: 04.12.2025

Предоставям достъп до съхранявана в Министерството на образованието и науката (МОН) информация:

1. Относно критериите за насочване на деца към общообразователно училище:

Решението дали дете със специални образователни потребности да се обучава в общообразователно училище, в център за специална образователна подкрепа (ЦСОП) или в специално училище, както и решението в каква форма да се обучава, се взема за малолетните лица от техните родители, а за непълнолетните – от ученика със съгласието на родителите, съгласно чл. 12, ал. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО).

Изчерпването на възможностите за интегрирано обучение в общообразователно училище се удостоверява от екипа за подкрепа за личностно развитие, като се описват всички приложени мерки за адаптация и дейности за подкрепа съгласно плана за подкрепа. Проследява се напредъкът на ученика и изпълнението на плана и само въз основа на това се взема решение дали да се препоръча насочване за обучение в ЦСОП, в специално училище, оставане в общообразователно училище или промяна на формата на обучение.

Въпреки препоръката на екипа за подкрепа за личностно развитие за промяна на формата на обучение на ученик със специални образователни потребности, регионалният екип по чл. 190, ал. 1 от ЗПУО извършва допълнителна специализирана оценка и изразява становище за потвърждаване или отхвърляне на препоръката. Окончателният избор относно правото на образование за всяко малолетно дете или ученик се прави от родителя при условията на чл. 12, ал. 2 от ЗПУО.​

Често родителите на ученика, за когото е препоръчано обучение в ЦСОП, специално училище или индивидуална форма, са на различно мнение от това на екипа от специалисти в училището и на регионалния екип в РЦПППО. Те считат, че пребиваването сред връстници в общообразователна среда ще подпомогне повече развитието на детето, отколкото обучение в ЦСОП или в индивидуална форма. Затова трябва професионално да се прецени дали ученикът може продължително да се включва в структурирана училищна среда. Именно тук е ролята на екипа за подкрепа за личностно развитие на конкретното дете, който чрез активна и подходящо водена комуникация с родителите следва да обясни, че поведението и затрудненията са резултат от специфичните потребности на детето и че те трябва да бъдат адресирани и персонализирани по подходящ начин, включително чрез промяна на формата на обучение или чрез обучение в ЦСОП, ако това е в най-добрия интерес на детето.

2. Относно декларациите за съгласие на родителите:

Няма законова разпоредба, която да задължава директора на училището да изисква отделна декларация от родител във връзка с предоставяне на допълнителна подкрепа от психолог.

Съгласно чл. 78, ал. 1, 5 и 7 от Наредбата за приобщаващото образование оценката на индивидуалните потребности от допълнителна подкрепа за личностно развитие на децата и учениците е функционална, като родителят писмено изразява в картата за оценка съгласието или несъгласието си с извършената оценка и с решението за предложената допълнителна подкрепа, а при поискване получава копие от попълнената карта за оценка.​

От друга страна, съгласно чл. 79 от Наредбата за приобщаващото образование при несъгласие на родителя с оценката на индивидуалните потребности на детето или ученика със специални образователни потребности, извършена в детската градина или училището, той може да подаде заявление до директора на съответния регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование за организиране на повторна оценка в 14-дневен срок от извършването ѝ. В случаите на несъгласие на родителя с предложената допълнителна подкрепа, независимо че въз основа на оценката е установена такава необходимост, и за предотвратяване на риска от отпадане от образование, директорът на детската градина или училището писмено уведомява дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето или ученика, а директорът на дирекцията информира обратно директора на институцията за предприетите действия в 10-дневен срок.​

В случаите на несъгласие на родителя с предложената допълнителна подкрепа за личностно развитие детската градина или училището задължително организира предоставяне на дейности за обща подкрепа за личностно развитие. За дейностите за обща подкрепа, в които се включва детето или ученикът, училището има задължението да информира родителите.

3. Относно ролята на училищния психолог и мобилните групи от регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование (РЦПППО):

Съгласно чл. 9, т. 1 – 4 от Правилника за устройството и дейността на регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование (ПУДРЦПППО), в областта на диагностичната и образователната функция РЦПППО извършват: оценка на индивидуалните потребности на деца и ученици със специални образователни потребности чрез регионалния екип; ресурсно подпомагане и терапевтични програми; изразяване на становища за формата на обучение и за насочване към изнесени групи и паралелки в ЦСОП въз основа на оценка и заявено желание от родителя и предложения на училищните екипи.

Съгласно чл. 21 от ПУДРЦПППО регионалните центрове организират дейността си, свързана с оценката и насочването за допълнителна подкрепа, чрез регионални екипи за подкрепа за личностно развитие, определяни ежегодно до 15 септември. В състава им се включват ресурсни учители, специални педагози, психолози, логопеди, рехабилитатори на слуха и говора, учители на деца и ученици с нарушено зрение, ерготерапевти и други специалисти при необходимост, както и представители на регионалните управления на образованието (РУО), като ръководител е представителят на РУО.

Възможно е психолог, участвал в регионален екип, да бъде определен и за психолог на конкретно дете или ученик в контекста на допълнителната подкрепа, ако училището или детската градина нямат назначен такъв специалист. От това не следва, че има конфликт на интереси, тъй като тези специалисти работят с ограничен брой деца поради ангажираност с пътувания, посещения по график и извършване/потвърждаване на оценки в различни образователни институции.

В някои образователни институции училищният психолог на щат е натоварен основно с дейности по обща подкрепа за личностно развитие (превенция на проблемно поведение, ученическо самоуправление, превенция на зависимости и др.), без участие в допълнителната подкрепа за деца и ученици със специални образователни потребности. За дейностите по допълнителна подкрепа директорите се обръщат към РЦПППО за осигуряване на съответните специалисти.​ В този смисъл може да има работа на двама психолози с едно и също дете, но те предоставят различна по вид подкрепа, единият обща, а другият допълнителна.

По отношение на функционалната оценка:

Съгласно чл. 78 от Наредбата за приобщаващото образование оценката на индивидуалните потребности от допълнителна подкрепа е функционална и се извършва чрез карта за функционална оценка. Картата е неразделна част от личното образователно дело в НЕИСПУО и се предава при преход между институциите. Допълнителната подкрепа е краткосрочна или дългосрочна съгласно чл. 82 от наредбата – краткосрочната обхваща най-малко една учебна година до края на етап, а дългосрочната – повече от един етап, степен или целия период на обучение.​

Когато е предвидена краткосрочна подкрепа до края на първи гимназиален етап (X клас) и ученикът желае да продължи във втори гимназиален етап, но не е преодолял затрудненията си, е необходимо да се извърши нова оценка с цел да се установи наличие или липса на необходимост от допълнителната подкрепа. Ако се установи необходимост от продължаване на допълнителната подкрепа, екипът за подкрепа за личностно развитие в училището предлага такова продължаване, включително до XII клас при наличие на такава потребност, след което регионалният екип потвърждава нуждата от предоставяне на допълнителна подкрепа, а директорът на РЦПППО издава заповед с нов срок.

Предвижданите промени в ЗПУО са насочени към осигуряване на по-ефективен достъп до качествено образование за децата и учениците със специални образователни потребности, включително чрез диференциране на допълнителната подкрепа по степен на интензивност спрямо индивидуалните потребности. Това ще позволи по-справедливо разпределение на ресурсите и по-оптимално натоварване на специалистите (логопед, психолог, ресурсен учител и др.).

От края на 2024 г. в две софийски училища пилотно се изграждат пространства за интензивна допълнителна подкрепа на деца и ученици със специални образователни потребности и поведенчески затруднения като част от дейностите за допълнителна подкрепа за личностно развитие. Разработено е и ръководство за функционирането им, обхващащо организационна структура, физическо оформление, процедури, методики, обучение на персонала и мониторинг на ефективността, с цел да се осигури допълнителен ресурс за подкрепа в рамките на целодневната организация на учебния ден и да се гарантира приобщаваща и подходяща среда за тези деца.

323