Платформа за достъп до обществена информация

Заявление от Национална мрежа за децата до Министерство на правосъдието от 20.11.2025

Заявление
История

Рег. №: 1765535990-12.12.2025 | Министерство на правосъдието | Одобрено | Дата на подаване: 20.11.2025 |

Молим за информация по следните теми и въпроси:

1. Закрила на децата жертви на престъпления и свидетели на престъпления, вкл. деца, жертви на насилие, домашно насилие, сексуална и икономическа експлоатация, отвличане и трафик, както и деца, свидетели на такива престъпления; мерки за щадящо изслушване и превенция на ре-виктимизацията; привеждане на българското законодателство в съответствие с международните и европейските стандарти;

2. Напредъка по реформата на системата за детското правосъдие и привеждането ѝ в съответствие с международните стандарти;

3. Работна задача, цели и напредък на дейността на работната група към МП, натоварена с изработването на предложения за нормативни промени – с фокус върху системата на борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (в т.ч. дали РГ ще изготви проект на Закон за детското правосъдие, включващ по-широка кодификация на материята, или ЗИД на действащия понастоящем ЗБППМН);

4. Подобряване на условията в местата за лишаване от свобода, включително поправителни домове и следствени арести; продължителност на наказателното производство срещу непълнолетни лица; мерки за подобряване на изпълнението на мерките за неотклонение на непълнолетни лица;

5. Закрила на децата, участващи в правни процедури, включително при семейни конфликти и дела по Семейния кодекс;

6. Наблюдения на МП по отношение на случаите на самоотводи на съдии по наказателни дела с предмет насилие и престъпни посегателства срещу деца;

7. Предложения на МП за подобряване на достъпа до правосъдие на деца, жертви на насилие и престъпни посегателства;

8. Предложения на МП за нормативни промени с цел отговор на увеличаващия се броя случаи на тежко ескалиращи родителски конфликти, случаите на неизпълнение на режим на лични отношения (в т.ч. неефективност на процедурата по предаване на дете) и на родителско отчуждение;

9. Становище на МП по отношение обсъжданите в 51-ото НС предложения за нормативно регулиране на законова презумпция за споделено упражняване на родителски права;

10. Наблюдения на МП относно изпълнението на промените от 2023 г. в НПК, ЗМВР, Инструкцията за реда за осъществяване на задържане и ЗПФКПП, свързани с индивидуалната оценка на деца в контакт и конфликт със закона;

11. Специализация на съдебната власт, пробационните служители и служителите в местата за лишаване от свобода за работа с деца;

12. Брой съдебни препращания в спорове за родителски права и има ли унифициран начин, по който това се случва;

13. Предприети мерки за пълна забрана на телесното наказание срещу деца;

14. Информация и анализ на работата на НСЗПДН, чийто зам.-председател е министър Георгиев.

Решение

Дата: 12.12.2025

Със заявлението е поискан достъп до информация, описана в 14 въпроса. След като е разгледал заявлението в законоустановения срок, съгласно чл. 28, ал. 1 ЗДОИ, административният орган е приел, че Министерството на правосъдието не разполага с цялата искана информация, като на основание чл. 32, ал. 1 ЗДОИ, с писмо с изх. № 66-00-296/03.12.2025 г. заявлението е препратено до Висшия съдебен съвет, Националния институт на правосъдието, Министерски съвет на Република България и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) с молба за отговор до заявителя по т. 1, т. 6, т. 11, т. 12 и т. 14 от същото. Заявителят е уведомен за препращането със същото писмо, като в срока за разглеждане на заявлението е установено, че информацията по т. 4 от същото не се създава, обработва и съхранява в Министерството на правосъдието, поради което в тази му част заявлението следва да бъде препратено на ГДИН.

В останалата част, по отношение на т. т. 1, 2, 3, 5, 7, 8, 9, 10 и 13 от заявлението, административният орган прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Направеното искане е на основание чл. 24, ал. 1, предложение първо във вр. с ал. 2 ЗДОИ. Същото е отправено до задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗДОИ.

Заявителят е посочил предпочитаната форма за достъп до заявената обществена информация – писмена, на посочен от заявителя адрес на електронна поща: george.bogdanov@nmd.bg и office@nmd.bg.

Заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация отговаря на императивните изисквания на закона по форма и съдържание, поради което е налице основание за допускане до разглеждането му по същество.

Съгласно даденото легално определение в чл. 2, ал. 1 ЗДОИ „обществена информация” по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Понятието „обществена информация“ следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната. Тази обществена информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Следователно, обществена информация съставляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължения субект. Обществената информация е: официална – тази, която се съдържа в актовете, издавани от държавните органи при осъществяване на техните правомощия (чл. 10 ЗДОИ) и служебна – информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации (чл. 11 ЗДОИ).

Административният орган е установил, че поисканата обществена информация, касаеща изпълнението на предприетите мерки, свързани с достъпа до правосъдие за деца през 2025 г., е в значителен обем, което налага допълнително време за нейното събиране, проверка и обединяване без риск от пропуски. За правилната обработка на същата е необходимо подробно извличане на данни от множество документи и допълнителен експертен анализ. Във връзка с изложеното и на основание чл. 30, ал. 1 ЗДОИ заявителят е уведомен с писмо с изх. № 66-00-296/03.12.2025 г., че срокът за произнасяне по искането ще бъде удължен с 10 (десет) дни.

С оглед на гореизложеното, на основание чл. 28, ал. 2, чл. 30 и чл. 34, ал. 1 и чл. 32, ал. 1 ЗДОИ, административният орган:

Р Е Ш И:

I. ПРЕДОСТАВЯ достъп на заявителя до съществуващата информация, която е поискана със заявлението по т. т. 1, 2, 3, 4, 5, 7, 8, 9, 10 и 13, както следва:

В резултат на усилията на МП на 01.08.2023 г. в бр. 66 на „Държавен вестник“ беше обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие (ЗИД на ЗЗДН), в сила от 01.01.2024 г. Както Ви информирахме с наши предишни писма, с измененията в закона, за психическо насилие върху дете е определено и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. Въведено е задължение за близките на малтретирано лице да уведомят компетентните органи за актове на насилие, като допълнителна защита над малолетни и непълнолетни деца, уязвими лица в безпомощно състояние поради увреждане, заболяване или старост или поставени под запрещение. Разширен е кръгът на лицата, които могат да търсят защита и са увеличени мерките за защита, които могат да се налагат от компетентните органи, включително насочване към специализирани услуги за защита, помощ и подкрепа на деца, жертви или свидетели на насилие. Предвидена е широка възможност за предоставяне на безплатна правна помощ в производствата по ЗЗДН, когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е в безпомощно състояние вследствие на тежко увреждане, заболяване или старост. При новата уредба за първи път е създадена възможност да не се прекъсва контактът родител-дете по време на наложена мярка за защита, и възможност да се осъществява в защитена среда, под надзора на обучен професионалист.

С § 8 на ЗИД на ЗЗДН към Министерския съвет е създаден Национален съвет за превенция и защита от домашното насилие, който съгласно § 35, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на закона започна да функционира от деня на обнародването на закона в Държавен вестник, т.е. от 1 август 2023 г. Националният съвет за превенция и защита от домашното насилие е създаден като специализиран постоянно действащ колективен и консултативен орган за осъществяване на държавната политика по превенция и защита от домашното насилие чрез координация, наблюдение и оценка на политиките и мерките за предотвратяване и защита от домашното насилие. Председател на Съвета е г-н *****. заместник министър-председател, определен от Министерския съвет. Заместник-председател на Националния съвет е министърът на правосъдието. Аминистративно-техническото, организационното, експертното и финансовото обслужване на Националния съвет се осъществява от администрацията на Министерския съвет.

На 13 декември 2023 г. е приет и Правилник за устройството, организацията и дейността на Националния съвет за превенция и защита от домашното насилие (ПМС № 276 от 2023 г., обн., ДВ, бр. 104 от 2023 г., в сила от 15 декември 2023 г.). Съгласно чл. 6г, ал. 2 от ЗЗДН от Правилника заседанията на Националния съвет се свикват от председателя, който определя дневния ред и ръководи заседанията.

През 2024 г. в Министерството на правосъдието беше изготвен и проект на Координационен механизъм за помощ и подкрепа на пострадали от домашно насилие. С Координационният механизъм се уреждат основните процедури на взаимодействие между органите на изпълнителната власт на централно и местно ниво, органите на местното самоуправление и местната администрация, юридическите лица, доставчици на специализирани услуги за защита, помощ и подкрепа или програми за възстановяване по реда на ЗЗДН и доставчиците на специализирани услуги за лица, пострадали от домашно насилие по реда на Закона за социалните услуги.

Координационният механизъм е приет с Решение № 803 на Министерския съвет от 2025 г.

С активното участие на представители на Министерството на правосъдието е изготвен проект на Постановление за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за защита от домашното насилие, обнародван в ДВ бр. 74 от 2024 г., в сила от 30 август 2024 г.

На 16 март 2023 г. е сключен Меморандум за сътрудничество и партньорство между Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Националното бюро за правна помощ и 16 адвокатски съвета за ефективно сътрудничество и обезпечаване на навременна и адекватна защита и осигуряване на безплатна правна помощ на пострадалите от домашно насилие.

През 2024 г. и 2025 г. продължи процедурата по разширяване на обхвата на Меморандума за откриване на нови регионални центрове за консултиране по Закона за правната помощ на територията на страната с насоченост към правни консултации по домашното насилие, където адвокатите от съответните колегии ще предоставят безплатно консултации на лица от уязвими социални групи. По последни данни Министерството на правосъдието и Националното бюро за правна помощ са открили 27 регионални центрове за консултиране.

През декември 2023 г. стартира мобилното приложение „Помогни ми“, разработено от Националното бюро за правна помощ по проект на Норвежкия финансов механизъм. Приложението съдържа информация за контакти (адреси и телефони) на всички държавни и неправителствени институции, имащи отношение към домашното насилие – лечебни заведения, полицейски управления, служби за социално подпомагане, регионални центрове за консултиране към адвокатските колегии, изградени на регионален принцип на територията на цялата страна.

Практиката показва, че през 2024 г. и 2025 г. мобилното приложение „Помогни ми“ активно се е ползвало.

Във връзка с приетата през 2024 г. Директива (ЕС) 2024/1385 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 година относно борбата с насилието над жени и домашното насилие, през 2025 г. в МП е сформирана работна група със задача да извърши цялостен анализ на съответствието на Директива (ЕС) 2024/1385 с българската нормативна уредба и да подготви необходимите изменения и допълнения в законодателството с цел привеждането му в съответствие с разпоредбите на акта. Работната група не е приключила дейността си.

2. Напредъка по реформата на системата за детското правосъдие и привеждането ѝ в съответствие с международните стандарти:

Във връзка с привеждането на националното законодателство в съответствие с международните стандарти, Ви предоставяме следната информация:

Министерство на правосъдието разработи проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (ЗИДНПК), който има за основна цел пълно и правилно транспониране и прилагане на Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно правото на информация в наказателното производство, Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане, Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правота на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство, Директива (ЕС) 2016/800 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство, Директива (ЕС) 2016/1919 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 г. относно правната помощ за заподозрени и обвиняеми в рамките на наказателното производство и за искани за предаване лица в рамките на производството по европейска заповед за арест, както и на съдебната практика на СЕС.

Проектът беше публикуван на портала за обществени консултации в периода 23.10.-24.11.2025 г. (https://www.strategy.bg/bg/public-consultations/11719). Получените становища към настоящия момент се анализират и предстои изготвянето на окончателния проект на ЗИДНПК и внасянето му за разглеждане от Министерския съвет.

С моя Заповед № ЛС-13-64/22.05.2025 г. е сформирана работна група, която има за задача да извърши анализ на съществуващата нормативна уредба в областта на борбата с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, международните стандарти и добрите практики и да предложи законодателни изменения. В работната група участват освен представители на Министерството на правосъдието и представители на Министерството на вътрешните работи, Министерството на труда и социалната политика, Държавната агенция за закрила на детето, Централната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, представители на УНИЦЕФ-България, представители на Националната мрежа за децата (г-н ***** (основен член) – юрисконсулт и директор „Политики за децата“ в Националната мрежа за децата (НМД), координатор на Мрежата за правна помощ на организацията, и доц. д-р *****) и др. Изготвен е сравнителен преглед на законодателството и практиката на страните-членки на Европейския съюз и трети държави. Очертан е обхватът на закона, обсъдени са възпитателните и/ или възстановителните мерки спрямо децата в конфликт със закона, разгледани са правомощията на компетентните органи в областта на детското правосъдие. Работи се по проект на концепция относно реформата в детското правосъдие и схема на действие, с оглед предстоящите законодателни изменения.

5. Закрила на децата, участващи в правни процедури, включително при семейни конфликти и дела по Семейния кодекс:

През 2023 г. бе приет Закон за изменение и допълнение на Закона за медиацията (ЗИД на ЗМ). Законът бе обнародван в „Държавен вестник“, бр. 11 от 2023 г. Предвидено бе да влезе в сила от 1 юли 2024 г. С предлаганите промени се предвиждаше въвеждане на задължителна съдебна медиация за производствата по определени граждански и търговски дела, подсъдни на районните, окръжните и апелативните съдилища, считано от 1 юли 2024 г., като се правеха и съответни изменения в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), Закона за съдебната власт (ЗСВ) и в други нормативни актове. В резултат на предложените със закона промени се очакваше бързо и евтино решаване на възникнали спорове между физически и юридически лица, намаляване на административната тежест за магистратите и натовареността на съдилищата и съсредоточаването на магистратите по отношение на по-сложните спорове, както и значителен социален ефект. Поради това законопроектът беше включен в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), реформа 3 „Разширяване на използването на алтернативни способи за разрешаване на спорове и въвеждане на медиация, задължителна по някои видове дела, етап 227 „Влезли в сила законодателни изменения в относимото законодателство за въвеждане на задължителна съдебна медиация при някои граждански и търговски спорове“.

За срок за изпълнение на реформата беше определено четвъртото тримесечие на 2022 г, като впоследствие този срок бе удължен до 30 юни 2024 г. В изпълнение на ангажиментите по НПВУ бяха издадени също така и две наредби по прилагането на закона, както и промени в Правилника за администрацията на съдилищата и Класификатора на длъжностите в съдебната администрация. Проведени бяха и конкурси за избор на съдебни медиатори.

С Решение № 11 от 1 юли 2024 г. по к. д. № 11 от 2024 г. Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционни разпоредбите на чл. 19, чл. 20, чл. 21, чл. 22, чл. 23, чл. 24, ал. 1 и чл. 25 от Закона за медиацията (ЗМ) и на чл. 78а, чл. 140а, чл. 140б, чл. 267, ал. 3, чл. 314а, чл. 341а и чл. 374а от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Основната преценка за противоконституционността на разпоредбите „като нормен комплекс“ бе обусловена от ограничаването на упражняването на правото на защита пред съд, отложено за провеждане на задължителна медиация, и неадекватната последица от неучастието на страната в процедурата по медиация – понасяне на разноските не само за медиацията, но и по съдебния спор, без оглед изхода от него.

Това наложи да бъдат извършени нормативни промени в ГПК и ЗМ, с които да се избегнат недостатъците на предходната и при съобразяване със заложените изисквания в НПВУ. С оглед на гореизложеното в Министерството на правосъдието съвместно с Висшия съдебен съвет беше изготвен нов проект на Закон изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, с който се предлагат нормативни промени в ГПК и ЗМ. Законът си постави за цел:

Ø да преодолее недоверието на гражданите към медиацията като алтернативен способ за разрешаване на спорове;

Ø да удовлетвори критериите за конституционосъобразност, установени в решение № 11 на Конституционния съд от 2024 г. по к. д. 11/24 г. и

Ø да изпълни изискванията, заложени в НПВУ, реформа 3, етап 227 (стр. 190-191).

Законът е приет на 27 юни 2025 г. на второ гласуване в пленарна зала и обнародван в Държавен вестник, бр. 55 от 2025 г. https://dv.parliament.bg/DVWeb/broeveList.faces.

Основните предлагани промени са:

Ø Със закона се предлага съдът да задължава страните да участват в информационна среща, по дванадесет конкретно определени в закона групи граждански и търговски дела. Подборът на определените дванадесет видове дела е извършен с оглед на възможността за постигане на споразумение по тях, както и при преценка по кой спор е по-желателно да се постигне споразумение. Двете основни групи дела, по които се предвижда провеждане на информационна среща, са „семейните“, при това главно споровете за упражняване на родителски права, както и споровете между съсобственици. И за двете групи е характерно, че страните са поначало в близки отношения, които би трябвало да останат коректни и след приключване на спора. Наред с тях са предвидени и облигационни спорове с нисък размер (25 хил. лв.), както и спорове по търговски сделки. Съгласно чл. 140а, ал. 1, т. 4-8 от ГПК семейните спорове, които са включени са: развод по чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс заедно със задължително съединените искове по чл. 322, ал. 2; разрешаване на спорове относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и задължения, личните отношения с детето и издръжката му по чл. 123, ал. 2 и чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс; изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата при изменение на обстоятелствата след развода; определяне на мерки за лични отношения с бабата и дядото по чл. 128 от Семейния кодекс и издръжка. Поради естеството на връзките между лицата по тези спорове, което предполага трайни отношения, в т.ч. и предвид факта, че в повечето случаи се засягат и интереси на малолетни и непълнолетни деца, е желателно, да се ограничи родителския конфликт, да се запазят нормални взаимоотношенията между отделните членове на семейството, което ще бъде най-вече в интерес на децата. След провеждане на информационната среща, ако страните изразят изрично съгласие, се пристъпва към провеждане на медиация по висящите съдебни спорове в съответния съдебен център.

Ø Насрочването на срещата няма да води до спиране или отлагане на съдебното производство, освен по общо искане на страните.

Ø Предлага се разноските за информационната среща и за процедурата по медиация с обща продължителност до 3 часа да се заплащат от бюджета на съда съобразно наредбите, предвидени в Закона за медиацията.

Ø Предвиден е стимул при одобряване от съда на споразумение, постигнато в резултат на медиация. При приключване на делото със спогодба половината от държавната такса се връща на ищеца. Когато съдът одобри сключено споразумение в процедура по медиация, на ищеца се връща 70 на сто от внесената държавна такса, а когато споразумението е постигнато в процедура по медиация, проведена в съдебен център, след задължителна информационна среща по чл.140а - 85 на сто се връща (чл. 78, ал. 9 ГПК).

Ø На следващо място в съответствие с житейската логика се предлага независимо от вида на делото, цената на иска и регламентираните условия, ако липсват предвидените в проекта пречки, съдът да приканва страните да разрешат спора чрез медиация, когато е налице писмено съгласие между тях, постигнато преди предявяване на иска, а в случаите, когато съгласието е постигнато чрез размяна на процесуалните книжа, да препраща страните към медиация. Предложението е в контекста на поетия ангажимент по НПВУ.

Ø Очакваните резултати от предлаганите промени са преодоляване на недоверието на гражданите към медиацията като алтернативен способ за разрешаване на спорове, бързо и евтино решаване на възникнали спорове между физически и юридически лица, намаляване на административната тежест за магистратите и натовареността на съдилищата.

7. Предложения на МП за подобряване на достъпа до правосъдие на деца, жертви на насилие и престъпни посегателства:

С изменения на Наказателния кодекс през 2024 г. се увеличи давностният срок за наказателно преследване на престъпления по глава втора, раздел VIII и раздел IX от особената част на Наказателния кодекс, извършени против малолетни или непълнолетни лица. Новият срок е двадесет години, като същият започва да тече от довършването на престъплението, при опит и приготовление - от деня, когато е извършено последното действие, а за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления - от прекратяването им. С удължаването на срока се дава възможност на лице, пострадало като дете от посочените престъпления да има възможност след навършване на пълнолетие да потърси справедливост чрез възбуждане на наказателно преследване. По този начин се дава още една възможност за ефективен достъп до правосъдие на деца жертви от престъпления.

В Народното събрание са внесени три законопроекта, които разглеждат поставените въпроси:

1. Законопроект за изменение на Семейния кодекс със сигнатура № 51-454-01-50, внесен от г-н *********и група народни представители на 19.12. 2024 г.

2. Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс със сигнатура № 51-454-01-52, внесен от г-н ********* и група народни представители на 20.12.2024 г.

3. Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс със сигнатура № 51-454-01-54, внесен от г-жа ********* и група народни представители на 20.12.2024 г.

На основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (обн. ДВ, бр.107 от 2024 г.) е изготвен общ законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, който може да бъде намерен на следния адрес: https://www.parliament.bg/bg/bills/ID/166330.

9. Становище на МП по отношение обсъжданите в 51-вото НС предложения за нормативно регулиране на законова презумпция за споделено упражняване на родителски права:

МП е изразило становища по внесените законопроекти за изменение и допълнение на Семейния кодекс, които са публикувани на интернет страницата на Народното събрание: https://www.parliament.bg/bg/bills/ID/166330;

10. Искането за предоставяне на информация относно наблюдения на МП относно изпълнението на промените от 2023 г. в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи (Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г.) и Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадалите от престъпления (ЗПФКПП), свързани с индивидуалната оценка на деца в контакт и конфликт със закона, по естеството си касае информация, която може да бъде създадена при извършване на последваща оценка на въздействието на посочените законови и подзаконови нормативни актове по смисъла на чл. 22, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) от страна на органа, в чиято компетентност е изпълнението им.

Съгласно чл. 22, ал. 2 ЗНА, последващата оценка на въздействието се извършва в срок 5 години след влизането в сила на новия закон, кодекс или подзаконов нормативен акт на Министерския съвет или в по-кратък срок, определен от органа по ал. 1. Предвид факта, че посочения в ЗНА срок не е изтекъл по отношение на измененията НПК и ЗПФКПП от 2023 г. Министерството на правосъдието не разполага с търсената по т. 10 информация към настоящия момент. Следва да се има предвид, че извършването на последваща оценка на въздействието на измененията на ЗМВР и Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. от 2023 г. не попада в правомощията на Министерството на правосъдието.

13. Предприети мерки за пълна забрана на телесното наказание срещу деца:

Поддържаме изразеното вече становище от страна на Министерството на правосъдието по повод проектите на Националната стратегия за детето от 2018 г. и от 2022 г. Считаме, че в българското законодателство и към настоящия момент е налице забрана за телесно наказание на деца, тъй като Законът за защита от домашното насилие (ЗЗДН) регламентира обща забрана за всички форми на насилие, в т.ч. и телесното наказание над деца. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. Разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН предвижда, че за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. С промените на Закона за защита от домашното насилие, обн. в ДВ, бр. 66 от 2023 г., беше прието, че актовете по ал. 1 и 2 може да се извършват чрез действие или бездействие. Целта на предложената промяна е да се подпомогнат жертвите чрез добавяне на допълнителни механизми за защита чрез въвеждането на задължение за близките на малтретирано лице да уведомят компетентните органи за актовете на насилие. Това предложение ще намали случаите на домашно насилие над малолетни и непълнолетни деца, упражнявани от единия родител пред другия, без последният да предприема действия, както и случаите на домашно насилие над уязвими лица, които са в безпомощно състояние вследствие на тежко увреждане, заболяване или старост или са поставени под запрещение. С предложените промени също така се разширява кръгът на лицата, пострадали от домашно насилие, които могат да търсят защита, като се включват и особените случаи на представителство и грижа за деца и предоставяне на защита на тази уязвима група, по отношение на които са възложени грижи на трето лице или са поверени на трето лице. Законът за защита от домашно насилие предвижда със заповедта за защита съдът да налага една или повече мерки за защита, като по отношение на децата е налице законова възможност за насочване към специализирани услуги за защита, помощ и подкрепа на деца, жертви или свидетели на насилие. Предвидените специализирани услуги по реда на ЗЗДН са национална телефонна линия за помощ на лица, пострадали от домашно насилие или в риск, консултативен център и защитено жилище, където децата могат да получат социално, психологическо и правно консултиране и специализирани програми за възстановяване и/или защита.

Също така следва да се отбележи, че със Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (обн. ДВ, бр. 16 от 2019 г.) се криминализираха и всички форми на домашно насилие. Със Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (обн. в ДВ, бр. 67 от 2023 г.) изискването за повтарящи се случаи на насилствено поведение отпадна, за да се създаде възможност за незабавна намеса и реакция на държавата по случаи на домашно насилие с оглед предотвратяване на реалния риск от нови случаи с повишен интензитет. В допълнение в Наказателния кодекс, Особена част, глава втора „Престъпления срещу личността“, раздел II „Телесна повреда“ чл. 128-135, е криминализирано извършването на телесни повреди, като съгласно чл. 131, ал. 1, т. 4 за телесни повреди, извършени на малолетни лица е регламентиран квалифициран състав и са въведени по - високи санкции. Със Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (обн. в ДВ, бр. 67 от 2023 г.) бяха регламентирани и квалифицирани състави в условията на домашно насилие и при множество други престъпления.

При неизпълнение на заповед за защита от домашното насилие извършителят на насилието се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева (чл. 296, ал. 1 НК), а съгласно ал. 4, ако деянието е извършено повторно, предвиденото наказание е лишаване от свобода от една до пет години.

С оглед на гореизложеното, смятаме, че и към момента в българското законодателство е налице забрана за телесно наказание спрямо деца и са предвидени достатъчно гаранции за защита на децата.

В този смисъл намираме, че не са необходими нови законодателни промени в Закона за закрила на детето за пълна забрана на телесното наказание, а следва да се обърне внимание на превенцията и на правоприлагането.

През 2024 г. в Официалния вестник на Европейския съюз бяха публикувани Директива (ЕС) 2024/1712 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2024 година за изменение на Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него, както и Директива (ЕС) 2024/1385 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 година относно борбата с насилието над жени и домашното насилие.

През календарната година експерти от МП са взели участие в преговорите в Съвета на Европейския съюз по предложението за Директива за изменение на Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления, както и по предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно борбата със сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца, както и с материалите, съдържащи сексуално насилие над деца, и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета (преработен текст). Първото предложение е на етап приключване на тристранните преговори с Европейския парламент, а по второто тристранните преговори продължават.

Степен на осигурения достъп до исканата обществена информация: Предоставя се пълен достъп до исканата от заявителя обществена информация.

Място, където ще бъде предоставен достъп до исканата обществена информация: Достъпът до информация ще бъде предоставен по електронен път на посочения от заявителя адрес на електронна поща.

Форма, под която ще бъде предоставен достъп до исканата обществена информация: Достъпът до исканата обществена информация се предоставя на заявителя в писмен вид и е обективирана в настоящото решение.

Срок за осигуряване на достъп до обществената информация: Срокът за осигуряване на достъп до обществената информация е съгласно чл. 34, ал. 3 във връзка с чл. 35, ал. 3 ЗДОИ.

Разходи за осигуряване на достъп до обществената информация: На основание чл. 35, ал. 3 ЗДОИ не се заплащат разходи по предоставянето на исканата информация.

На основание чл. 40, ал. 1 ЗДОИ решението за предоставяне на достъп до обществена информация може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му на заявителя пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

II. ПРЕПРАЩА на основание чл. 32, ал. 1 ЗДОИ заявление за достъп до обществена информация с рег. № 66-00-296/20.11.2025 г. по описа на Министерството на правосъдието на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в частта по въпрос № 4.

Дата	Процес
12.12.2025 12:39	Крайно решение (Одобрено)

Обратно