Рег. №: 1766417226-22.12.2025 | Министерство на електронното управление | Одобрено | Дата на подаване: 16.12.2025 |

Физическо лице |

I. Прилагане на Акта за изкуствения интелект (AI Act)

1. Какви конкретни действия е предприело Министерството на електронното управление до момента във връзка с прилагането на Регламента за изкуствения интелект (AI Act), след като е определено за водещо ведомство по неговото въвеждане в България?

2. Предвижда ли се създаването на единен национален координационен център за изкуствен интелект, аналогичен на AI Office на ниво Европейски съюз?

o Ако да – в какви срокове и с какви функции?

o Ако не – какъв алтернативен модел на координация се предвижда?

3. Планира ли се в управлението или координационните структури, свързани с прилагането на AI Act, да бъдат включени и други институции извън МЕУ (например КЗЛД, КЗП, КЗК, СЕМ, БНБ и др.), по подобие на практиките в държави членки като Австрия, Чехия, Гърция и Италия?

4. Каква е предвидената роля на България в AI Board – координационния орган на държавите членки към Европейската комисия, и как се осъществява участието на страната към момента?

5. Какви са основните предизвикателства, идентифицирани от МЕУ при прилагането на AI Act – по отношение на експертен капацитет, техническа инфраструктура и правна рамка?

6. Как ще се осъществява надзорът върху високорисковите системи с изкуствен интелект – чрез създаване на нови звена или чрез възлагане на функции на съществуващи регулаторни органи (напр. КЗЛД, КЗП)?

7. Какви са ангажиментите на България по отношение на европейския регистър на одобрените AI системи и каква е ролята на МЕУ в този процес?

8. Предвижда ли се разработването на национална нормативна уредба, която да допълва или надгражда AI Act, включително по отношение на публичния сектор и критичната инфраструктура?

9. Как МЕУ ще гарантира, че българските компании няма да бъдат поставени в по-неблагоприятна административна позиция спрямо конкуренти от други държави членки при прилагането на регламента?

10. Какви програми за обучение, повишаване на капацитета или обмен на добри практики се предвиждат за държавната администрация във връзка с използването и надзора на системи с изкуствен интелект?

11. Какви инструменти за подкрепа на бизнеса (финансиране, обучения, тестови среди) се планира да бъдат достъпни чрез програми като Digital Europe и „Хоризонт Европа“?

12. Предвижда ли се създаване на тестов и експериментален център за изкуствен интелект (AI Testing and Experimentation Facility) в България, по подобие на вече функциониращите центрове в други държави членки?

13. Има ли подадени български проекти или заявки по линия на инициативата AI Sandbox на ЕС и каква е текущата готовност на България за изграждане на национален „пясъчник“, който следва да функционира от август 2026 г.?

II. Прилагане на Акта за цифровите пазари (DMA)

14. Как МЕУ оценява въздействието на Акта за цифровите пазари (DMA) върху българската дигитална среда, предвид структурата на пазара у нас и силното присъствие на големи технологични платформи?

15. Каква е ролята на МЕУ при прилагането на DMA, при положение че регламентът се прилага централизирано от Европейската комисия?

16. Как се осъществява координацията на МЕУ с Европейската комисия, включително с DG CONNECT и DG COMP, по въпросите, свързани с надзора върху „пазителите на пазара“?

17. Предвижда ли се създаване на национален аналитичен или експертен капацитет, който да следи ефектите от DMA върху българския пазар и местните предприятия?

18. Какъв е очакваният ефект от DMA върху българските софтуерни компании, онлайн търговци, разработчици и рекламния сектор?

19. Готова ли е българската администрация да подпомага бизнеса при упражняване на новите права по DMA, включително по отношение на достъп до данни и рекламна прозрачност?

20. Вижда ли МЕУ необходимост от разработване на национални насоки или информационна кампания за прилагането на DMA, насочена към малките и средните предприятия?

21. Как регламентът ще повлияе на отношенията между големите посреднически платформи (напр. Amazon, Booking, Meta) и българските търговци и рекламодатели?

22. Какви ресурси и експертиза са необходими на национално ниво за участие в съвместни разследвания и събиране на информация по DMA, в които участват и национални органи?

23. Възнамерява ли МЕУ да развие технически инструменти за мониторинг на задълженията на „пазителите на пазара“, включително по отношение на оперативната съвместимост и алгоритмичната прозрачност?

III. Прилагане на Акта за цифровите услуги (DSA)

24. На какъв етап се намира България в процеса по определяне на национален координатор по цифровите услуги съгласно DSA?

25. Кои институции участват в подготовката и как ще бъде разпределена отговорността между МЕУ, КЗП, СЕМ и КЗЛД?

26. Как ще се осъществява контролът върху задълженията за прозрачност и докладване на онлайн платформите – чрез централен орган или чрез секторни регулатори?

27. Предвижда ли се изграждане на специализиран капацитет за мониторинг на незаконно съдържание онлайн?

28. Как МЕУ ще гарантира, че административната тежест за малките и средните предприятия няма да бъде непропорционална при прилагането на DSA?

29. Обсъжда ли се възможността за въвеждане на пилотен регистър или доброволна регистрация на онлайн посредници до окончателното определяне на националния координатор по цифровите услуги?

Решение

---

Дата: 22.12.2025

Предоставям пълен достъп до наличната обществена информация по поставените въпроси в Заявлението от компетентността на МЕУ, от № 1 до № 10 включително, както следва:

По отношение на Въпрос № 1

Министерството на електронното управление (МЕУ) е определено от Съвета по европейски въпроси за водещо ведомство по прилагането на Регламент (ЕС) 2024/1689 (Акта за ИИ). В тази връзка МЕУ предприе конкретни действия за изграждане на националната институционална рамка по прилагане на Акта за ИИ, както следва:

1. В изпълнение на националните задължения по чл. 77 от Регламент (ЕС) 2024/1689 министерството изготви проект на Решение на Министерския съвет (РМС) за определяне на седем компетентни органа по защита на основните права, включително правото на недискриминация. Същият е приет с Решение на Министерския съвет № 398 от 18.06.2025 г. С това България изпълни едно от ключовите първоначални изисквания на Регламента, като осигури ясно разпределение на институционалните компетенции в контекста на въздействието на системите с ИИ върху основните права, включително правото на недискриминация, защитата на личните данни, правата на потребителите, правата на детето, трудовите права. Повече информация е достъпна на следния интернет адрес: https://egov.government.bg/wps/portal/ministry-meu/strategies-policies/digital.transformation/itis-national-strategic-documents/itis-national-strategic-documents-news/rms-2025-06-18

2. В изпълнение на националните задължения по чл. 28 и чл. 70 от Регламент (ЕС) 2024/1689 министерството изготви проект на Решение на Министерския съвет за определяне на национален нотифициращ орган по Акта за ИИ и проведе междуведомствено съгласуване по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. В съответствие с чл. 28, параграф 2 от Акта за ИИ се предвижда националният орган по акредитация на България (Изпълнителна агенция „Българска служба по акредитация“) да изпълнява тази ключова роля. Предстои внасянето на проекта на РМС за разглеждане и приемане от Министерския съвет.

3. МЕУ проведе широки консултации с ресорните администрации за определяне на компетентните органи по надзор на пазара. Изготвен е проект на РМС, за който предстои да бъде стартирана процедура по междуведомствено съгласуване. Тази стъпка е решаваща за ефективното прилагане на надзорните функции по високорисковите системи с ИИ в страната.

4. МЕУ започна комуникация с цел създаване на междуведомствена работна група към министъра на електронното управление. В момента се подготвя заповед на министъра на електронното управление с поименния състав на работната група като се очаква същата да бъде издадена до края на 2025 г. Задачата на междуведомствената група е да разработи националната нормативна рамка за прилагане на Акта за ИИ със срок до м. март 2026 г. Оценени са значението и необходимостта от провеждане на широк диалог по темата с ИИ, поради което работната група, включваща значителен брой заинтересовани държавни институции, ще функционира в постоянна координация с Консултативния съвет на ИКТ общността, представителите на научните среди, индустрията и гражданския сектор. Целта на МЕУ е да осигури подход ориентиран към прозрачност, предвидимост, ефективност и съгласуваност с европейските ценности.

5. МЕУ представлява България в заседанията на Европейския съвет по ИИ създаден с чл. 65 от Акта за ИИ, както и в подгрупи към Съвета.

Паралелно с това, Министерството на електронното управление бе одобрено за финансиране по Инструмента за техническа подкрепа на Европейската комисия за 2024 г. Проектът предвижда анализ на българското законодателство, предложения за нови или изменение на съществуващи нормативни актове, както и провеждане на обучения за повишаване на административния капацитет по темата с ИИ. Въпреки забавянето от страна на Европейската комисия при определянето на изпълнител (какъвто и към момента не е избран), МЕУ се възползва от предложените обучения по проект на ЮНЕСКО като реализира ключови обучения през месец ноември и декември т.г. (присъствено за над 50 служителя на 18-и ноември), както и специализирани онлайн модули за цялата администрация и за потенциалните органи по надзор на пазара.

В допълнение, през 2025 г. МЕУ разработи и подаде към Министерство на финансите ново проектно предложение по Инструмента за техническа подкрепа на Европейската комисия за 2026 г. за „Изграждане на административен капацитет за функционирането на регулаторна лаборатория за изкуствен интелект съгласно Регламент (ЕС) 2024/1689 (Акта за изкуствения интелект)“ с прогнозен бюджет от 213 520 евро. Основната цел на изготвеното проектно предложение бе изграждането на административен капацитет за функционирането на регулаторна лаборатория за ИИ, с оглед създаването на устойчива и ефективна национална рамка за прилагане на Акта за ИИ в България. Очакваният ефект от одобряването на предложението включва укрепване на капацитета на държавната администрация за ефективно прилагане на Акта за ИИ, повишаване на конкурентоспособността на малките и средни предприятия (МСП), стартиращите предприятия и научните организации чрез достъп до инфраструктура и експертна подкрепа за разработването и внедряването на надеждни системи с изкуствен интелект. Подаденото от МЕУ проектно предложение беше оценено от Министерство на финансите като такова с нисък приоритет, съгласно прието РМС № 728 от 30 октомври 2025 г.

По отношение на Въпрос № 2

Към настоящия момент не е взето решение за създаване на единен национален координационен център за ИИ, аналогичен на AI Office на Европейския съюз. Предвижда се междуведомствената работна група към министъра на електронното управление, която ще разработи нормативна уредба за прилагана на Акта за ИИ в страната, да определи координационен модел, основан на взаимодействие между националните компетентни органи и заинтересованите държавни институции по Акта.

По отношение на Въпрос № 3

В процеса на прилагане на Акта за ИИ се предвижда участие на други институции извън Министерството на електронното управление, включително независими регулаторни и надзорни органи, съобразно техните законови правомощия и секторна компетентност, по аналогия с прилаганите модели в други държави членки на Европейския съюз. Конкретните институции, техните правомощия и координацията между тях ще бъде определена от проекта на нормативен акт, който ще бъде разработен от междуведомствената работна група.

По отношение на Въпрос № 4

Министерството на електронното управление осигурява представителството на България в Европейския съвет по изкуствен интелект (European Artificial Intelligence Board), като през 2025 г. представителите на МЕУ участваха активно в заседанията и работата както на Съвета, така и в подгрупи към него.

По отношение на Въпрос № 5

Основните предизвикателства, които МЕУ идентифицира към настоящия момент, са свързани с необходимостта от развитие на специализиран експертен капацитет в областта на ИИ, приложимото право за системите с ИИ, данните, етичните аспекти, изграждане на техническа инфраструктура и институционалното взаимодействие, както и адаптиране на националната правна рамка към хоризонталния характер на Регламента. На заседанията на Европейския съвет по изкуствен интелект, (съгласно отговора на Въпрос № 4), голяма част от държавите членки споделят сходни предизвикателства по тази тема, като едно от възможните решения (приложени в Австрия и Литва) е стимулиране набирането на „пул“ от експерти в областта на ИИ, от чиято професионална експертиза да се ползват всички администрации с нужда от допълнителен капацитет. В допълнение, конкретно по отношение необходимия експертен капацитет и техническа инфраструктура за МЕУ, такъв анализ ще бъде направен след като от междуведомствената работна група бъдат ясно идентифицирани всички отговорности на МЕУ по прилагане на Акта за ИИ. Този анализ ще бъде необходим за всички компетентни органи и ще бъде част от оценката на въздействието към бъдещия проект на нормативен акт или актове.

По отношение на Въпрос № 6

Позицията на МЕУ към този момент е, че надзорът върху високорисковите системи с изкуствен интелект е уместно и целесъобразно да бъде осъществяван чрез възлагане на функции на съществуващи специализирани регулаторни и надзорни органи, а не чрез създаване на нови административни структури.

По отношение на Въпрос № 7

Междуведомствената работна група, която ще разработи нова нормативна рамка за прилагането на Акта за ИИ следва да предложи в срок до 31.03.2026 г. конкретни текстове по отношение на компетентен орган, който да разработи, води и поддържа такъв регистър, както и всички други задължения, които ще му бъдат вменени, произтичащи от определените му функции.

По отношение на Въпрос № 8

МЕУ стартира комуникация с цел създаване на междуведомствена работна група към министъра на електронното управление. В момента се подготвя заповед на министъра на електронното управление с поименния състав на работната група като се очаква същата да бъде издадена до края на 2025 г. Задачата на междуведомствената група е да разработи проект на нормативен акт за прилагане на Регламент (ЕС) 2024/1689, който да уреди институционалната рамка, механизмите за координация и взаимодействие, определяне на санкциите, както и специфични аспекти, свързани с публичния сектор, със срок до м. март 2026 г. Оценени са значението и необходимостта от провеждане на широк диалог по темата с ИИ, поради което работната група, включваща значителен брой заинтересовани държавни институции, ще функционира в постоянна координация с Консултативния съвет на ИКТ общността, представителите на научните среди, индустрията и гражданския сектор. Целта на МЕУ е да осигури подход ориентиран към прозрачност, предвидимост, ефективност и съгласуваност с европейските ценности.

По отношение на Въпрос № 9

Министерството на електронното управление, в сътрудничество с Министерство на иновациите и растежа (което също е номинирало свои представители в междуведомствената работна група) ще положи усилия в проекта на нова нормативна уредба за прилагане на Акта за ИИ българските предприятия да не бъдат поставени в по-неблагоприятна административна позиция спрямо предприятия от други държави членки. Поставеният въпрос има пряко отношение и към заявената до момента от страна на МЕУ подкрепа за предложеният от страна на Европейската комисия цифров „омнибус“ относно Акта за ИИ, който включва мерки за опростяване, за да се гарантира навременно, гладко и пропорционално прилагане на някои от разпоредбите на Акта за ИИ, включително облекчаване на административното бреме по прилагането на Регламента за българските компании (предприятия), с основен акцент върху намаляване на административната тежест върху МСП и стартиращите предприятия. България последователно е заявявала, че промените, насочени към опростяване и оптимизиране на цифровото законодателство, са важна стъпка в правилната посока. Едновременно с това е отбелязвала, че те трябва да отразяват процеса на опростяване по цялата верига от взаимосвързани законодателства в цифровата област. За постигане на максимална полза от предприеманите промени би следвало Европейската комисия да подпомогне държавите членки в процесите на прилагане и промяна в цифровото законодателство, включително чрез ясна картина на взаимодействие между различните елементи за избягване на противоречията между актовете и дублиранията в регулациите, предефиниране на терминологичните противоречия, както и чрез позициониране на общи надзорни органи, там където тематиката позволява.

По отношение на Въпрос № 10

Съгласно одобрения проект на министерството по Инструмента за техническа подкрепа на Европейската комисия, са прeдвидени обучения за над 200 служители от държавната администрация с цел изграждане на административния капацитет по темата с ИИ, като очакваме обученията да се проведат през 2026 г.

В допълнение, през 2025 г. МЕУ разработи и подаде към Министерство на финансите ново проектно предложение по Инструмента за техническа подкрепа на Европейската комисия за 2026 г. за „Изграждане на административен капацитет за функционирането на регулаторна лаборатория за изкуствен интелект съгласно Регламент (ЕС) 2024/1689 (Акта за изкуствения интелект)“ с прогнозен бюджет от 213 520 евро. Основната цел на изготвеното проектно предложение беше изграждането на административен капацитет за функционирането на регулаторна лаборатория за ИИ, с оглед създаването на устойчива и ефективна национална рамка за прилагане на Акта за ИИ в България. Очакваният ефект от одобряването на предложението включваше укрепване на капацитета на държавната администрация за ефективно прилагане на Акта за ИИ, повишаване на конкурентоспособността на МСП , стартиращите предприятия и научните организации чрез достъп до инфраструктура и експертна подкрепа за разработването и внедряването на надеждни системи с изкуствен интелект. Подаденото от МЕУ проектно предложение беше оценено от Министерство на финансите като такова с нисък приоритет, съгласно прието РМС № 728 от 30 октомври 2025 г.

19