Рег. №: 1771849573-23.02.2026 | Министерство на правосъдието | Оставено без разглеждане | Дата на подаване: 09.02.2026 |

Физическо лице |

1. Съществува ли в действащото българско законодателство (Наказателен кодекс, специални закони или подзаконови нормативни актове) разпоредба, която да квалифицира като престъпление или противоправно деяние факта, че човек / гражданин / родител / баща търси защита на свои права и/или права на детето си по съдебен ред? 2. Съществува ли законова или подзаконова норма, която да забранява или санкционира човек / гражданин / родител / баща за това, че упражнява правото си на достъп до съд и правосъдие с цел защита на своите права и права на малолетно дете като негов представител? 3. Приема ли се според официалната практика и тълкуване на Министерството на правосъдието, че упражняването на правото на съдебна защита от страна на човек / гражданин / родител / баща представлява злоупотреба с право, престъпление, основание за наказателна отговорност, и ако да – при какви конкретни правни предпоставки и нормативно основание? 4. Гарантира ли българското законодателство, в съответствие с Конституцията на Република България и международните актове (вкл. Европейската конвенция за правата на човека), правото на човек / гражданин / родител / баща да търси съдебна защита без риск това само по себе си да бъде третирано като противоправно поведение? 5. Съществуват ли официални указания, становища, тълкувания или методически документи на Министерството на правосъдието относно границите между легитимното упражняване на това право и евентуална злоупотреба с процесуални права? 6. Какви законови и подзаконови механизми съществуват за гарантиране на безпристрастност, когато страна в съдебно или административно производство е в преки роднински или фактически отношения (включително съвместно съжителство) със служители на Министерството на вътрешните работи и прокурори. 7. Съществува ли задължение за деклариране на конфликт на интереси от страна на служители на МВР и прокурори, когато те или техни близки родственици са пряко или косвено засегнати от конкретно производство? 8. Как се определя понятието „конфликт на интереси“ в случаи, когато: o роднина на страна по делото заема длъжност в МВР или съдебната власт; o същите лица живеят в едно домакинство; o има възможност за влияние върху свидетели, социални служби, експерти или други институции? 9. Предвидено ли е задължително отстраняване (самоотвод или отвод) на: o магистрати; o прокурори; o разследващи органи, при наличие на роднинска връзка или съвместно съжителство със страна по дело? 10. Кои органи упражняват контрол върху спазването на принципа на безпристрастност в подобни случаи, и по какъв ред може да бъде сезиран този контрол? 11. Съществуват ли вътрешни инструкции, методически указания или стандарти (в МВР, прокуратурата или съдебната система), които уреждат поведение на служители при наличие на роднинска връзка; фактическо съжителство; зависимост между страна и държавен служител? 12. Какви правни средства има гражданинът, за да поиска: o проверка за конфликт на интереси; o преместване на делото; o изключване на определени длъжностни лица от производството, когато счита, че безпристрастността е компрометирана? 10. Счита ли се за нарушение на правото на справедлив процес, ако държавните органи не предприемат действия при известни роднински и институционални зависимости? 11. Как българското право прилага стандартите на чл. 6 от ЕКПЧ (право на справедлив процес) в случаи на структурна или фактическа зависимост между страна и представители на властта? 12. Приема ли се, че самото наличие на роднински и по място на живее / бит между страна по делото и представители на МВР или съдебната власт създава обективно съмнение в безпристрастността, дори и без доказано пряко влияние?

Решение

---

Дата: 23.02.2026

Причина за оставяне без разглеждане:

Съгласно даденото легално определение в чл. 2, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) „обществена информация” по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Понятието „обществена информация“ следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната. От формулираната от законодателя легална дефиниция на понятието „обществена“ информация“ се извежда основната цел на закона, а именно да се предвиди ред за реализация на правото на гражданите да търсят и получават информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права. В конкретния случай от съдържанието на заявлението е видно, че търсената информация няма характера на "обществена" по смисъла на ЗДОИ, тъй като се иска да бъде предоставена правна консултация по редица поставени въпроси.

Извън обхвата и целта на ЗДОИ е предоставянето на правни консултации и разяснения от страна на задължените субекти по чл. 3, ал. 1 ЗДОИ под формата на отговори по заявления за достъп до обществена информация. Освен това чрез получаване на тези отговори в конкретния случай не може по никакъв начин да се състави мнение за дейността на министъра на правосъдието като задължен субект, тъй като поставените въпроси са извън компетентността му на действие като орган на изпълнителната власт.

4