Рег. №: 1774354026-24.03.2026 | Държавна комисия по сигурността на информацията | Препратено по компетентност | Дата на подаване: 24.03.2026 |

Физическо лице |

В самото Народно събрание и от всички медии научихме, че служебното правителство е сменило всички областни управители и директори на РДВР в страната. По непонятни за самия мен причини мнозина считат, че тези хора на важни ръководни длъжности имат решаваща заслуга за спечелване на изборите от дадена партия. Затова пък аз, като уважаващ прословутите евроатлантически ценности и редовен данъкоплатец, ще се възползвам от малкото права ,които ми дава този ЗДОИ и ще попитам, а Вие г-н министър на образованието г-н Сергей Игнатов и председател на Министерския съвет г-н Андрей Гюров : Колко директори на ,училища уволнихте през същото това време? Защото ,както образно осъвремени една старозаветна дума, уважаваният г-н Пеевски – това са всъщност сегашните повсеместни дерЕбеи. Някога селски първенци са били, кметът, попът и даскалът. Но сега попове почти нямаме, а кметовете могат само да превеждат държавните пари на училищата, а директорите на училища, особено в селата, са богоравни! Ще Ви припомня само как миналата година група европрокурори ни развеселиха, като дойдоха и хванаха една директорка на училище с белязани 10 хил. лв.! Заедно с фирмаджия, изпълнител на европроект, те се разбрали от цялата сума за 90 хил. лв., че могат да „икономисат” и си разделят по десет хил. лв. Ама фирмаджията излязъл по-хитър от директорката и хванали само нея?! А в България има над 2,300 училища и на входа на всяко има най-малко по пет, шест задължителни реклами за изпълнявани европроекта. Конкретно в Мездра, където живея само на пет крачки по асфалта от една гимназия, има обяви за 16 европроекта на обща стойност над милион и половина евро. Представете си за колко „икономии” биха могли да се договорят директори и фирмаджии. Фирмите, изпълняващи европроекти, не са еднолични, а поне с по десетина ,петнайсет строители. Та представяте ли си за кого биха гласували тези хора, за да заслужат и следващи проекти. Директорите си правят най-малко по една екскурзия по Европа всеки учебен срок и те само, като подбират по 40 -50 ученика от общото 500. За кого ли ще гласуват техните родители, че и самите ученици, вече пораснали?! В тази гимназия, която се казваше по мое време „Димитър Благоев” , директорката му бишна паметника, който стоя три месеца в крушите, та писах по няколко вестника и кметът Иван Аспарухов го монтира в началото на нашата улица „Димитър Благоев”. Общинарите искаха да преименуват и нея, но организирах съседите , че ще трябва да си сменяме паспортите, документите за жилища и пр. А Когато в гимназията вдигнаха нов паметник на Иван Вазов, при откриването му пред него се събраха всички депутати от ГЕРБ и кметовете чак на Враца, Бяла Слатина и пр. Мездренският кмет си намери пътуване до Испания. Прибавете и поне десетина служители, чистачи, дежурни щатни пушачи и пр. Само ще напомня, че в Япония нямат чистачи, а самите ученици пазят чисто и сами си почистват класните стаи. Това съм правил и аз, като ученик в образцовия механотехникум „Сталин” в София, който стана „Вилхелм Пик”, сега май Джон Форд”?!Понеже предишният м-р Вълчев искаше да връща наборната военна служба, часове по религия и пр., аз предлагам и на Вас да върнете часовете по ръчен труд, да реабилитирате А. С. Макаренко, поне защото е украинец и един от четиримата най-велики педагози за 20 век според ЮНЕСКО, ама според един министър слагал камъчета под коленете на наказаните ученици, та лично ходих в НС и му казах поне, като мен, да посети дома му в Киев и най-вече преди Харков неговите Трудови колонии, произвеждали фотоапарати ФЕД - Феликс Едмундович Дзержински…. Защото сегашните ученици с пръстите на ръцете си знаят само да държат фасовете и да шарят по телефоните. И всяко междучасие, вместо да спортуват като нас някога, са на прага на дома ми. Години съм водил внучката си в детска градина и училище в Гърция, а сега дъщеря ми е учителка в Германия – там ученик излезе ли от двора на училището, той вече не се счита за ученик, а за „уличник”! Как за 30 години не видях директор или поне учител или инспектор от РИО Враца да дойдат да поговорят с учениците пушачи?!В същия този училищен двор, за който имам наследствен документ за 5,7дка и снимка как зам. директор, учител и пазач не ме допускат да влеза, беше опитно поле, садихме и отглеждахме зеленчуци. Садихме круши и други плодни дръвчета, а учителят ни др. Цеков, Чекията, известен по целия Искърски край , че носи в джоба си винаги една чекия и където види дръвче, го облагородява. Леле как се смяхме на председателката на НС Рая Назарян за нейните „чекиджии”… Та с подписка на синовете му и комшиите спасихме от директор Горанова изсичане на крушите, които ние някога сме садили, др. Цеков облагородил, варосвали и пр. Но къде отидоха други десетки кубици дърва в северната част на двора така не ми отговориха и прокурори?!Ама отново идват избори и ще извадя стари снимки. Та моят извод е – след като не уволнявате нито един от пожизнено назначените директори на училища още при първия мандат на м-р Кр. Вълчев, нито едно РИО ,значи и новото служебно правителство и президент работят за ГЕРБ?!Пресметнете, ако в село или град кметът е от ГЕРБ заедно с директора на училище и инспектори в РИО, също назначени от тях, колко гласове при изборите са предварително осигурени без полицаи да ходят и да търсят купувачи с пари , да ни разсмиват с дърва и пр.

Но поводът за сегашното ми писмо е друг. Надявам се, че поне знаете кой е маестро Иван Фунев, особено при развихрилия се антикомунизъм и русофобия, , а м-р Игнатов е бил в Прибалтика. Той е родом от с. Горна Бешовица, община Мездра и аз съм работил с него десет години до смъртта му 1983г.А в СУ „Христо Ботев” Враца, където той е учил и на плочата му пише- починал 1973г.В това училище са учили и децата ми, имал съм хубави срещи с представяне на песни и стихове на гостувалата ми украинска поетеса Елена Савела. Но когато дойдох с майстор каменоделец да поправим грешката, пожизненият директор на училището, Кръстев, когото знаех още от учителските си години в Роман, изпрати пазача да ни изгони от двора! Но това ,че изядохте десет години от живота му е само саркастична задявка- нали, ако знаете, той бе Главен художествен ръководител на Паметника на Съветската армия в София, който съборихте и сега отново назначихте невежата Тодева за областен управител! Когато с тогавашния кмет на Мездра Любен Йотов, а аз шеф на отдел „Култура и просвета” в общината, построихме съборената му къща в национализирания му роден двор в с. Горна Бешовица, аз шеговито поставих последните три цигли на покрива на къщата, която маестро Иван Фунев веднага подари за Младежки клуб на художествено-творческата интелигенция. Тогава беше модерна тази дума. Но новите кметове на селото я оставиха на самосъбаряне. Още пазя документ за стойността и– 5,485лв. Някога, по време на „Соца”, се съревновавахме с капитализма кой ще произведе най-много жито, метали, торове и пр. на глава от населението. И ето че моят приятел, светла му памет, Илия Борисов, публикува в партийния орган в. „Работническо дело” статия „ Мездра с най-много паметници на глава от населението”. Тогава много се смяхме, но то си беше и обективна истина- нали в Мездра беше първият и единствен в България тогава Завод за обработка на скални материали „ген. Иван Кинов”. И него продадоха на един грък, Андреас, също добър приятел, който помага на мен и на Мездра. Та сега вероятно ще имаме и най-много съборени паметници на глава от населението. А аз, като председател на първата регистрирана във Врачански Окръжен съд еко-творческа фондация ”Искър” правил още 1992г.конкурси по цялото Искърски поречие „Мис Искър”, съм готов да издам и връча специална грамота за съборени най-много паметници, вдигани при комунизма. Та с това писмо бих помолил МОН да уточни дали има друг директор на училище съборил повече такива паметници от омразния комунизъм от Мариела Горанова, директор на СУ „Иван Вазов” Мездра

1.На мястото, където е жилищен блок, в който тя живее и с други съсобственици, някога когато Мездра беше само ж.п. гара, имаше една кръчма или хоремаг. Останал в историята като първи Клуб на БРСДП / т.с.! Остарял, бе разрушен и на част от мястото бе изграден този блок. Към 1972 г. нашите партийни ръководители решиха, че е добре тази история да се съхрани и копие на старата съборена къща бе изградена отсреща в източната част от двора на ОУ „Христо Ботев”. Като инспектор „Просвета и култура” в ГНС Мездра в тези години държах ключа от уредения партиен музей и пусках ученици, делегации, гости.

2.Пред новопостроения жилищен блок върху учредената, като публична общинска собственост площадка бе поставен белокаменен паметник на Георги Димитров. Знам че роднини на Горанова поставяха стари автомобилни гуми на главата му, точно при посещението в музея на Петър Дертлиев. Защото една от първите задачи, които получих от кмета Любомир Йотов при назначаването си в Съвета, беше да отида и да предупредя бащата на Горанова, Мишо Фотото, да не нарушава повече закона, като продава свои фотоснимки, което тогава беше забранено! На мен не ми харесваше и самият паметник, не си приличаше много и кметът Любен Йотов ме послуша и го преместихме върху каменен пиедестал до източната стена на училището „Христо Ботев” ,редом с партийния музей. Сега е станал само каменният постамент. Къщата- партиен музей също събориха.

3.Някъде 1974г. във връзка с поредната награда на маестро Иван Фунев заедно с него поставихме мраморен блок пред жилищния блок на Горанови и върху него монтирани бронзовите фигури „Машинистът” и „Трета класа“. Много доволен, маестро Фунев сложи ръка върху рамото ми и изрече пророчески думи:

-Стефко, ние с тебе днес свършихме много хубава работа, благодаря на тебе и на кмета Любомир Йотов! Но ще минат години – някой ще бишне този мраморен блок и тези фигури! Аз ще си отида, ще дойде и твоето време- може ли да намериш едно борче, да го насадим тук, та то поне да остане и да напомня след време за мен и нашата работа?!

Разбира се, че го послушах – горското стопанство беше съвсем наблизо и след дни ми донесоха от разсадника в Берковица не едно, а два стръка борчета. Поисках от Мишо Фотото ,бащата на Горанова, една лопата, че съм далече и той ми даде. Насадих едното борче, както ми каза маестро Иван Фунев, а другото пред новостроящата се сграда на ресторант „Родина”, което след години да се използва като коледна елха! Край двете борчета насадих и първите рози, та след години роднини на М. Горанова да ме заплашват, че ще ми счупят краката, ако стъпя, защото те след като махнаха фигурите на маестро Фунев, на това място паркират коли за продан.

4.За махнатия паметник на Димитър Благоев и бишнат в крушите вече писах по-горе.

5.В с. Люти брод, родното на не отличната ученичка М. Горанова поставихме с маестро Фунев негов неголям бронзов бюст-паметник на награждавания от Сталин за отбраната на Москва генерал-полковник Иван Кинов. Който е идвал в дома ми на ул. „Димитър Благоев”24 и спасил къщата ни от събаряне, защото с пастрока ми Иван Коцев са били участници в Септемврийското въстание 1923г.

За горчивите пророчески предсказания на маестро Иван Фунев съм отпечатал десетки статии по вестници и книги, филми. В Мездра поне за сега успявям да запазя неговите творби, които преди половин век сме поставяли заедно. Ще се опитам да възстановим и фигурите „Машинистът” и „Трета класа” на предишното им място , което се водеше публична общинска собственост пред порасналия бор, със съдействие на МК с получено писмо и МОН!

Та след като от предишния министър Вълчев чакахме и недочакахме разрешение да представим с авторката в „Книга памяти1941-1945”,бесарабската българка д-р Инна Бакаржи, в която аз и внучката ми Стефани сме герои, поне в гимназията, където аз съм учил или в училищата по Родопския Кърджалийски край, където с жена ми Иванка сме били учители, дали да Ви изпратя тази специална грамота за директор Горанова, като разрушила най-много паметници, монтирани при социализма?! Исках разрешение и в училище „Васил Левски” в Мездра, където съм бил възпитател и учил ст. Николай Николов, да представим двете ми книги за него и филма на Стефан Командарев? А сегашният директор даже не позволи ежегодното ни поклонение на група приятели и граждани пред паметната му плоча на входа на училището в деня на убийството му в Чехия, 9- ти септември 1969г.?!.Та в МОН ли да изпратя тази специална грамота на ф. „Искър” за най-много разрушени паметници от Мариела Горанова?

Ще напиша едно по-кратко писмо с въпроси към президента и Общински съвет Мездра :

1.Гимназията, в която съм учил и в дипломата ми пише „Димитър Благоев”, с какво решение му бишнаха паметника и я нарекоха „Иван Вазов”?

2. Училището, където съм бил учител, беше едно от най-модерните в България и директорът му Любомир Драганов заслужи най-високото звание тогава – „Герой на Социалистическия труд”се казваше „Георги Димитров”. Кой бишна неговия паметник и още ли стои в мазето на училището. Как изгориха архива му с документи как е изключен от училището Николай Николов, а след гибелта му в Чехия пратиха учителя Петко Петков да му занесе диплома, че бил завършил учмилището?! Защо беше наречено „Васил Левски”, а негов паметник в центъра бе издигнат с личните спестявания на една кака Пенка Георгиева и там засадихме алея от рози с деца членове на Червения кръст!? Има ли в деловодството писмо от МО, че мраморната плоча на входа е призната за „Паметна” за училия тук старшина Николай Николов и никой няма право да я сваля, а дори м-р Вълчев не разбра това и не сложи поне една китка цветя? В книгата си и филма имам снимки как това прави ген. Михо Михов, в деня когато приемаме „членството в НАТО и по негов съвет промених надписа на плочата, като запазих стария оригинален.

3.Сегашната Професионална гимназия „Алеко Константинов” в Мездра се казваше „Тотка Илиева-Роза” и за нея съм издал една от най-хубавите си книги? С какво решение и защо бе променено името и?!

Ние бяхме поколение на строителите на Социализма! Аз самият се гордея, че в трудовата ми книжка е записано, че 16 годишен съм бил най-малкият строител на МК Кремиковци! Освен учител и журналист съм се пенсионирал, като ватман първа категория труд и затова получавам „социална” пенсия!?...

„Мамо Янке и тате Стойчо, защо проливахте кръвта си на фронта при Драва Соболч”, за да дойде поколение управници от рушители на паметници?! Вероятно всичко писано по-горе ще влезе и в следващата ми книга “Живот в болезнено розово“! За Алеята от рози в памет на ст. Николай Николов в Раковник, Чехия и всички места по Европа, където съм ходил и садил рози!

Решение

---

Дата: 24.03.2026

С писмо, рег. № КА-440/23.03.2026 г. копие на заявлението е препратено изцяло по компетентност на Министерството на образованието и науката и на Община Мездра за отговор до заявителя.

---

Документи:

1

писмо

35