Рег. №: 1774447288-25.03.2026 | Министерство на отбраната | Частично одобрено | Дата на подаване: 17.03.2026 |

Физическо лице |

1. „Чии подпис(и) стои(ят) под това решение, което има реална опасност да бъде от историческо значение с дългосрочни и непоправими последици?“

2. „Еднолично от министър-председателя в оставка Росен Желязков ли е взето решение или е съгласувано с други инстанции (Министерство на външните работи, Министерство на отбраната, ДАНС както и други институции)? Налице ли са техните подписи? “

3. „Като парламентарна република каква е причината Българският парламент като висш държавен орган да не бъде своевременно консултиран при вземането на такова важно гео-политическо решение, пряко свързано с националната сигурност на страната?“

4. „Каква е причината международното гражданско летище “Васил Левски“ да бъде използвано, а не военните летища в Безмер и Граф Игнатиево, приспособени да приемат военни самолети?“

5. „Обяснението за “учение“ е несъстоятелно, след като всички световни медии, без изключение са пълни с публикации за предстояща военна атака на САЩ срещу Иран.“

6. „Вярна ли е информация, че правителството на САЩ официално е предупредило София, че летището “Васил Левски“ се превръща в мишена за иранските ракети?“

7. „Имайки предвид категоричното изявление на Техеран, коя е причината България да не последва отказът на правителствата на Румъния, Гърция, Турция, и на най-близкия съюзник на САЩ, Великобритания (всички те членове на НАТО) за недопускане на американските военни самолети на тяхна територия, съхранявайки своя неутралитет и национална си сигурност в един непредвидим военен конфликт? Каква е причината българското правителство да направи това стратегическо решение с непредсказуеми последици?“

8. „В случай на ескалация и превръщането на този конфликт в регионален, какви мерки възнамерява българското правителство да предприеме с цел потенциалните заплахи срещу национална сигурност на България.“

9. „В тази връзка взето ли е под внимание евентуалната намеса на Китай и Руската федерация и нейното отражение върху национална сигурност на България, в дипломатичен, политически, икономически, гео-политичен и имиджов план?“

10. „Бих искал да обърна внимание, че всяка военна намеса в нарушение на член 51 от Хартата на ОНН (използване на военна сила при самозащита) както и без изричното одобрение на Съвета на Сигурност на ООН се третира като “акт на агресия“ т.е. терминът според международното право е “агресивна война“, което означава, че участващи страни по право се санкционират с неизбежните в случая репарации.“

Решение

---

Дата: 25.03.2026

Информацията по въпроси № 5 и № 10 не се предоставя. По същество същите се приемат като коментар и лично мнение на заявителя, тъй като в тях не се съдържа конкретно искане за достъп до обществена информация относно обществения живот в Република България, респ. за дейността на министъра на отбраната в качеството му на задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ.

С оглед на това се приема, че в тази част заявлението не попада в приложното поле на закона и не подлежи на разглеждане по реда на ЗДОИ.

Предоставя се информация по въпроси № 1, 2, 3, 4, 6, 7, 8 и 9.

По въпрос № 1: „Чии подпис(и) стои(ят) под това решение, което има реална опасност да бъде от историческо значение с дългосрочни и непоправими последици?“

Доколкото в изложението преди въпросите се сочи възникналата ситуация около летище „Васил Левски“ – София и същото е определено от заявителя за „стратегически обект от изключително значение за националната сигурност във военно отношение“, то в контекста на първия въпрос се предоставя следната информация: съгласно чл. 1, ал. 2 от ПМС № 181/2009 г. за определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност, стратегическите обекти в управление на Министерството на отбраната не са посочени в приложението към постановлението, а се определят от министъра на отбраната. В приложението към постановлението е посочено летище „Васил Левски“ – София, но не като обект от военно значение. Управлението му като стратегически обект е възложено по силата на Раздел VII – Сектор „Транспорт“, т. 2.8 от приложението към постановлението на министъра на транспорта и съобщенията и в тази връзка министърът на отбраната не е компетентен да събира и съхранява информация в контекста на зададения въпрос.

По въпрос № 2: „Еднолично от министър-председателя в оставка Росен Желязков ли е взето решение или е съгласувано с други инстанции (Министерство на външните работи, Министерство на отбраната, ДАНС както и други институции)? Налице ли са техните подписи?“

Налице е Решение № 205 на Министерския съвет от 4 март 2026 г. (поверително), взето на основание чл. 105, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 12 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили (ЗППТРБСЧВС) и по реда, регламентиран в Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.

По въпрос № 3: „Като парламентарна република каква е причината Българският парламент като висш държавен орган да не бъде своевременно консултиран при вземането на такова важно гео-политическо решение, пряко свързано с националната сигурност на страната?“

Разпоредбата на чл. 11 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили урежда, че Народното събрание разрешава преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзническите и/или на чуждите въоръжени сили с политико-военен характер. В случая се касае за пребиваване с невоенен характер.

На следващо място и с оглед описаната от заявителя фактическа обстановка, отбелязваме, че Народното събрание по силата на чл. 18 от ЗППТРБСЧВС е информирано за взетото от Министерския съвет решение по съответния ред.

По въпрос № 4: „Каква е причината международното гражданско летище “Васил Левски“ да бъде използвано, а не военните летища в Безмер и Граф Игнатиево, приспособени да приемат военни самолети?“

Дейностите, в обхвата на тренировката са планирани да се извършват от авиационна база Враждебна, разположена в северния район на летище „Васил Левски“ – София. Недостатъчното място за разполагане на такъв тип въздухоплавателни средства в авиационната база наложи определянето на зони за разполагане и обслужване на самолетите в района на гражданската част на летище „Васил Левски“ – София, и в този смисъл Летище „Васил Левски“ – София е било обект на заявяване по дипломатически път от посолството на САЩ в София за провеждане на тренировка във връзка с Мерките за усилена бдителност.

По въпрос № 5: „Обяснението за “учение“ е несъстоятелно, след като всички световни медии, без изключение са пълни с публикации за предстояща военна атака на САЩ срещу Иран.“

В това твърдение не се съдържа въпрос относно обществения живот в Република България нито за дейност на задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ.

То не съдържа индивидуализирано искане за достъп до обществена информация, а представлява изразяване на мнение/твърдение от страна на заявителя. Поради това, посоченото е извън материалния обхват на ЗДОИ.

По въпрос № 6: „Вярна ли е информация, че правителството на САЩ официално е предупредило София, че летището “Васил Левски“ се превръща в мишена за иранските ракети?“

Не, не е вярна информацията.

По въпрос № 6 (втора част): „Известна е категоричната декларация на Техеран, че всяка една военна база и инфраструктура, взимаща участие в този конфликт подлежи на ответен удар? Уведомени ли са жителите на столицата че София е в обсега на ракетите на Иран?“

Информацията, която Министерството на отбраната предоставя официално, е съобразена с изискванията на Закона за защита на класифицираната информация, в интерес на защитата на интересите на страната, свързани с националната сигурност, отбраната, външната политика и конституционния ред. В тази връзка, Министерството на отбраната не носи отговорност за разпространението на изкривена или погрешно интерпретирана информация.

По въпрос № 7: „Имайки предвид категоричното изявление на Техеран, коя е причината България да не последва отказът на правителствата на Румъния, Гърция, Турция, и на най-близкия съюзник на САЩ, Великобритания (всички те членове на НАТО) за недопускане на американските военни самолети на тяхна територия, съхранявайки своя неутралитет и национална си сигурност в един непредвидим военен конфликт? Каква е причината българското правителство да направи това стратегическо решение с непредсказуеми последици?“

Целта на пребиваването на сили и средства от ВВС на САЩ е провеждане на тренировка в рамките на Мерките за усилена бдителност на Алианса. Това се потвърждава от официално постъпила дипломатическа нота от Посолството на САЩ в София.

По въпрос № 8: „В случай на ескалация и превръщането на този конфликт в регионален, какви мерки възнамерява българското правителство да предприеме с цел потенциалните заплахи срещу национална сигурност на България.“

В Министерството на отбраната се изготвят непрекъснато оценки на потенциалните заплахи, извършват се периодични прегледи на плановете за охрана и отбрана. В случай на заплаха се предприемат действия съобразно естеството на заплахата.

По въпрос № 9: „В тази връзка взето ли е под внимание евентуалната намеса на Китай и Руската федерация и нейното отражение върху национална сигурност на България, в дипломатичен, политически, икономически, гео-политичен и имиджов план?“

С оглед компетентността на министъра на отбраната в областта на отбраната, на разглеждане подлежат всички възможни сценарии в тази сфера.

По въпрос № 10: „Бих искал да обърна внимание, че всяка военна намеса в нарушение на член 51 от Хартата на ОНН (използване на военна сила при самозащита) както и без изричното одобрение на Съвета на Сигурност на ООН се третира като “акт на агресия“ т.е. терминът според международното право е “агресивна война“, което означава, че участващи страни по право се санкционират с неизбежните в случая репарации.“

Приема се за коментар и лично мнение на заявителя, тъй като не се съдържа искане за достъп до обществена информация относно обществения живот в Република България, респ. за дейност на задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ. То не съдържа индивидуализирано искане за достъп до обществена информация, а представлява изразяване на мнение/твърдение от страна на заявителя. Поради това, твърдението на заявителя е извън материалния обхват на закона.

Предвид изложеното и на основание чл. 37 ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация, е предоставен частичен достъп до заявената информация.

28