Рег. №: 1775567382-07.04.2026 | Министерство на външните работи | Одобрено | Дата на подаване: 24.03.2026 |

Физическо лице |

На основание чл. 24 и чл. 25 от Закона за достъп до обществена информация моля да ми бъде предоставена следната обществена информация:

1. Да бъде посочен конкретният нормативен акт или вътрешен административен акт, който урежда процедурата за получаване на разрешение от органите на Министерството на външните работи на Република България за подаване на документи за дългосрочна виза тип „D“ извън държавата по произход на кандидата.

2. Да бъде посочен конкретният нормативен акт на Република България или на Европейския съюз, който урежда по законов ред издаването на подобно разрешение, както и по какъв начин, съгласно приложимото европейско законодателство, се определя държавата на постоянно местоживеене на кандидата.

3. Да бъде посочен конкретният акт от българското или европейското законодателство, който установява критериите за определяне на държавата на постоянно местоживеене на кандидата за дългосрочна виза.

4. Да бъде посочена конкретната правна норма съгласно европейското законодателство, която определя какво следва да се разбира под „постоянно местоживеене“ на кандидата по смисъла на чл. 11 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим (НУРИВОВР).

Решение

---

Дата: 07.04.2026

1. Предоставям достъп до наличната в Министерството на външните работи обществена информация, както следва:

Въпрос 1: Да бъде посочен конкретният нормативен акт или вътрешен административен акт, който урежда процедурата за получаване на разрешение от органите на Министерството на външните работи на Република България за подаване на документи за дългосрочна виза тип „D“ извън държавата по произход на кандидата.

Нормативният акт е Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим (НУРИВОВР). Съгласно чл. 11, ал. 5 и ал. 6 от НУРИВОВР се допускат дерогации от общото правило за териториална компетентност при подаване на заявления за визи. Съгласно ал. 5, кандидатите за виза за дългосрочно пребиваване, които пребивават на законно основание в трета държава, различна от държавата на постоянното им местоживеене, могат по изключение да подадат заявление в тази трета страна след обосноваване на причините за това и ако завръщането им в страната по постоянно местоживеене е гарантирано. На следващо място, разпоредбата на ал. 6 предвижда изключение в случаи на хуманитарни съображения или при наличие на неотложни обстоятелства. Дерогацията от правилата за териториална компетентност не е автоматична, а правна възможност, която изисква активност от страната. Лицето, което иска отклонение от общото правило, е длъжно да обоснове причините. Органът няма служебно задължение да търси причини за дерогация, ако те не са представени от потенциалния заявител. Едва след като лицето е поставило писменото начало и е изложило своите доводи и доказателства, се ангажира отговорността на органа за отговор. Отговорът на органа не е решение за издаване на виза, а указание относно териториалната компетентност. Той потвърждава или отхвърля възможността заявлението да бъде прието за разглеждане в конкретна консулска служба.

Въпрос 2: Да бъде посочен конкретният нормативен акт на Република България или на Европейския съюз, който урежда по законов ред издаването на подобно разрешение, както и по какъв начин, съгласно приложимото европейско законодателство, се определя държавата на постоянно местоживеене на кандидата.

В административното право подобно разрешение се обективира в писмо, което представлява акт с подготвителен характер. Това е отговор по неформално запитване по реда на чл. 28 от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 2 от Наредбата за административното обслужване. С писмото не се създават задължения нито се засягат права, свободи и законни интереси. Писмото има единствено уведомителен характер.

Въпрос 3: Да бъде посочен конкретен акт от българското или европейското законодателство, който установява критерии за определяне на държавата на постоянно местоживеене на кандидата за дългосрочна виза.

Поради липсата на изрична легална дефиниция на понятието „държава на постоянно местоживеене“, следва да се приложи системно и разширено тълкуване на нормата. В духа на международното право и принципа на правната сигурност, за държава на постоянно местоживеене на кандидата се приема неговата държава по гражданство, чиято устойчива правна и политическа връзка с лицето се удостоверява по безспорен начин чрез притежавания от него валиден международен паспорт.

Въпрос 4: Да бъде посочена конкретна правна норма съгласно европейското законодателство, която определя какво следва да се разбира под „постоянно местоживеене“ на кандидата по смисъла на чл. 11 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим (НУРИВОВР).

Чл. 11 от НУРИВОВР е структуриран така, че да обслужва два паралелни режима- националния за дългосрочен престой и европейския за краткосрочен.

Чл. 11, ал. 1 и ал. 2 са универсални и приложими както за визи тип „С“, така и за визи тип „D“. Чл. 11, ал. 3 е изцяло подчинена на европейското законодателство, като буквално възпроизвежда чл. 6 от Регламент (ЕО) № 810/2009 (Визов кодекс). Като общо правило се приемат само заявления на лица, които законно пребивават в консулския окръг на компетентното консулство.

Чл. 11, ал. 4, ал.5 и ал. 6 се отнасят единствено до визите за дългосрочно пребиваване. Визата за дългосрочно пребиваване (тип „D“) е национална виза, чиито процедури, условия и изисквания се уреждат от българското законодателство. България прилага общи визови правила за краткосрочно пребиваване (тип „C”) като част от Шенгенското пространство, но визите за дългосрочно пребиваване се издават по национални критерии. Търсенето на дефиниция в европейското право за материя, която е в изключителната компетентност на държавата членка, е юридически ирелевантно.

---

Документи:

1	Няма описание

25