Рег. №: 1776781321-21.04.2026 | Министерство на външните работи | Одобрено | Дата на подаване: 14.04.2026 |

Физическо лице |

На основание Закона за достъп до обществена информация моля да ми бъде предоставена следната информация, свързана с предприетите от Министерството на външните работи действия по противодействие на дезинформацията и хибридните заплахи, включително във връзка с изборни процеси и взаимодействието с европейски и международни партньори:

1. Създадена ли е официално структура/щаб за противодействие на дезинформацията и хибридните заплахи към МВнР през 2026 г. и какъв е нейният правен статут, състав и мандат?

2. Какви конкретни дейности и мерки са предприети от тази структура във връзка с наблюдение и противодействие на предполагаемо външно влияние върху изборния процес?

3. В каква форма и по какъв механизъм България участва в европейската система за бързо реагиране срещу дезинформация (Rapid Alert System), включително:

* подавани ли са сигнали от българска страна;

* получавани ли са сигнали от европейски партньори;

* какви последващи действия са предприети?

4. Осъществявано ли е взаимодействие с платформи като Facebook/Meta и TikTok във връзка с идентифициране и ограничаване на съдържание, свързано с дезинформация или координирано неавтентично поведение? Ако да:

* какъв е характерът на това взаимодействие (сигнали, срещи, техническа координация);

* какви конкретни резултати са постигнати?

5. Премахвани ли са Facebook групи, страници или съдържание по инициатива или сигнал на български институции? Ако да:

* колко на брой;

* какъв е техният приблизителен обхват;

* на какво основание са предприети действията?

6. Премахвани ли са профили или съдържание в TikTok, свързани с българския информационен поток? Ако да:

* какъв е техният произход (български или чуждестранен);

* установено ли е координирано поведение;

* има ли връзка с политически кампании?

7. Засичани ли са мрежи от ботове или координирани неавтентични акаунти, насочени към българската аудитория? Ако да:

* какъв е техният мащаб;

* какъв е установеният им произход;

* какви действия са предприети спрямо тях?

8. Налице ли са доказателства за външно влияние (държавно или недържавно) върху информационната среда в България, или установените активности са предимно вътрешни координирани действия?

9. Колко сигнала са подадени от българските институции към социални платформи или европейски механизми във връзка с дезинформация и какъв е резултатът от тях (напр. премахнато съдържание, ограничен достъп, отказ от действие)?

10. По какви критерии и методология се разграничават координирани дезинформационни кампании от органично политическо съдържание, журналистика или политическа сатира?

11. Как се гарантира, че предприетите мерки са в съответствие с принципите на свободата на изразяване, политическия плурализъм и приложимата европейска практика, включително актовете на ЕС в областта на цифровите услуги?

12. Включвани ли са външни експерти, организации или лица (включително разследващи журналисти) в процеса на анализ и противодействие на дезинформацията? Ако да:

* на какво основание;

* при какви условия;

* финансирани ли са с публични средства?

13. Какви двустранни или многостранни инициативи са предприети с други държави във връзка с противодействие на медийни манипулации и хибридни заплахи?

14. Съществува ли публичен или вътрешен отчет за дейността на тази структура и предприетите мерки, който може да бъде предоставен?

Решение

---

Дата: 21.04.2026

I. Предоставям достъп до обществена информация, както следва:

1. Създадена ли е официално структура/щаб за противодействие на дезинформацията и хибридните заплахи към МВнР през 2026 г. и какъв е нейният правен статут, състав и мандат?

През 2026 г. в Министерството на външните работи е създаден временен координационен механизъм, под формата на работна група, за противодействие на дезинформацията и хибридните заплахи със заповед на министъра на външните работи. Работната група функционира в периода 23 март – 23 април 2026 г. и има вътрешно-административен статут, като в състава ѝ са включени представители на различни структурни звена, имащи отношение към противодействието на хибридните заплахи, стратегическите комуникации, както и с аналитични функции. Временният координационен механизъм извършва мониторинг и анализ на информационната среда, както и координация по линия на ЕС и НАТО.

2. Какви конкретни дейности и мерки са предприети от тази структура във връзка с наблюдение и противодействие на предполагаемо външно влияние върху изборния процес?

Работната група е предприела дейности по мониторинг на българските и чуждестранните медии, идентифициране и анализ на дезинформационни наративи, както и оценка на риска по отношение на подготовката на изборите в чужбина и външнополитически теми. Предприети са координационни действия с национални и международни партньори с цел своевременно противодействие при идентифициране на опити за външно влияние.

3. В каква форма и по какъв механизъм България участва в европейската система за бързо реагиране срещу дезинформация (Rapid Alert System), включително:

* подавани ли са сигнали от българска страна;

* получавани ли са сигнали от европейски партньори; * какви последващи действия са предприети?

Всички 27 държави- членки на ЕС, включително и България, участват в системата Rapid Alert System чрез обмен на информация. Подадени и получени сигнали се анализират и при необходимост водят до координирани последващи действия на национално и европейско ниво. Към момента, в рамките на RAS не са подавани сигнали от българска страна и не са получавани сигнали от европейски партньори по конкретни случаи на национално ниво.

4. Осъществявано ли е взаимодействие с платформи като Facebook/Meta и TikTok във връзка с идентифициране и ограничаване на съдържание, свързано с дезинформация или координирано неавтентично поведение? Ако да:

* какъв е характерът на това взаимодействие (сигнали, срещи, техническа координация);

* какви конкретни резултати са постигнати?

Към момента МВнР не е предприемало действия за подаване на сигнали до платформите. Изготвените доклади от страна на координационния механизъм се изпращат регулярно до МС, които следва да възложат на компетентните институции да проверят информацията и при наличие на доказана нередност да изпратят сигнал до платформите.

В допълнение Ви информираме, че Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), като независим орган и в качеството си на координатор за цифровите услуги за Република България (DSC) съгласно Акта за цифровите услуги (DSA), е провела работни срещи с TikTok, Facebook и Instagram. Платформите са заявили готовност да изпълняват ангажиментите си съгласно DSA и по отношение на прилагането на механизми за гарантиране на интегритета на платформите в контекста на изборния процес.

5. Премахвани ли са Facebook групи, страници или съдържание по инициатива или сигнал на български институции? Ако да:

* колко на брой;

* какъв е техният приблизителен обхват;

* на какво основание са предприети действията?

Към момента в МВнР не е постъпвала информация за действия от страна на български институции за премахване на Фейсбук групи, страници или съдържание.

6. Премахвани ли са профили или съдържание в TikTok, свързани с българския информационен поток? Ако да:

* какъв е техният произход (български или чуждестранен); установено ли е координирано поведение;

* има ли връзка с политически кампании?

Към момента в МВнР не е постъпвала информация за действия от страна на български институции за премахване на ТикТок профили или съдържание.

7. Засичани ли са мрежи от ботове или координирани неавтентични акаунти, насочени към българската аудитория? Ако да:

* какъв е техният мащаб;

* какъв е установеният им произход;

* какви действия са предприети спрямо тях?

Към момента в МВнР не е постъпвала информация за засечени от тяхна страна мрежи от ботове или координирани неавтентични акаунти, насочени към българската аудитория.

8. Налице ли са доказателства за външно влияние (държавно или недържавно) върху информационната среда в България, или установените активности са предимно вътрешни координирани действия?

Към момента няма доказателства за външно влияние (държавно или недържавно) върху информационната среда в България по изследваните в рамките на вътрешноведомствения координационен механизъм теми: подготовката на изборите в чужбина и външнополитически теми.

9. Колко сигнала са подадени от българските институции към социални платформи или европейски механизми във връзка с дезинформация и какъв е резултатът от тях (напр. премахнато съдържание, ограничен достъп, отказ от действие)?

В МВнР не е постъпвала информация по официален път относно подадени от българските институции към социални платформи или европейски механизми сигнали във връзка с дезинформация. В рамките на своите компетенции МВнР също не е изпращала сигнали до платформите.

10. По какви критерии и методология се разграничават координирани дезинформационни кампании от органично политическо съдържание, журналистика или политическа сатира?

Разграничаването се извършва на основата на индикатори като координираност, неавтентичност на профилите и системно разпространение на подвеждаща информация. Прилага се комбиниран методологичен подход, включващ количествен и качествен анализ.

11. Как се гарантира, че предприетите мерки са в съответствие с принципите на свободата на изразяване, политическия плурализъм и приложимата европейска практика, включително актовете на ЕС в областта на цифровите услуги?

Всички мерки се предприемат при стриктно спазване на принципите на свободата на изразяване и европейската правна рамка, включително Акта за цифровите услуги.

12. Включвани ли са външни експерти, организации или лица (включително разследващи журналисти) в процеса на анализ и противодействие на дезинформацията? Ако да:

* на какво основание;

* при какви условия;

* финансирани ли са с публични средства?

В ежедневната работа на временния координационен механизъм, в рамките на МВнР, не са включвани външни експерти, организации или лица (включително разследващи журналисти) и не са финансирани с публични средства. Независими експерти, представители на неправителствени организации и академичните среди периодично изпращат за сведение свои собствени доклади, като към този момент в рамките на предоставените от тях материали не се докладва за идентифицирани случаи на координирани действия или външна намеса.

13. Какви двустранни или многостранни инициативи са предприети с други държави във връзка с противодействие на медийни манипулации и хибридни заплахи?

България участва в редица двустранни и многостранни инициативи в рамките на ЕС и НАТО за противодействие на хибридни заплахи, които включват обмен на добри практики, анализи и координирани комуникационни действия.

14. Съществува ли публичен или вътрешен отчет за дейността на тази структура и предприетите мерки, който може да бъде предоставен?

Изготвят се вътрешни отчети за дейността на работната група, които подпомагат институционалната координация и процеса на вземане на решения. До 10 дни след приключване на работата на координационния механизъм на министъра на външните работи ще бъде представен анализ и препоръки по подобряване на информационната устойчивост на МВнР в условията на динамична информационна среда. На този етап не се предвижда изготвянето на публичен отчет за дейността на звеното.

---

Документи:

1	Няма описание

3