Рег. №: 1779797158-26.05.2026 | Министерство на външните работи | Одобрено | Дата на подаване: 12.05.2026 |

Юридическо лице |

На основание Закона за достъп до обществена информация, моля да ми бъде предоставена следната такава във вид на справка в табличен вид, по години, за периода 2018-2025 г.

1. Има ли български деца в чужбина, на които е наложена мярка за закрила според чуждестранно вътрешно законодателство към настоящия момент? Разполага ли МВнР с консолидиран списък на такива наши деца? Води ли статистика на динамиката на такива случаи?

2. Ако да - то моля да ми бъде предоставен списък на такива деца, подреден в табличен вид по страни, по години на налагане на мярката и по вид на самата мярка?

3. Колко са съдебните дела в чужбина за налагане мярка на закрила "извеждане на деца от семейството" на български деца към този момент? По колко от тях има наложена мярка "временно отнемане на родителските права" на български родител?

4. Какви са основните обвинения срещу българските родители от страна на службите за закрила на детето, служещи като правни основания за "извеждане на дете от семейството"?

5. По колко случаи с такива български деца работи Дирекция "Права на човека" в МВнР? По колко случая работи Дирекция "Консулски отношения"? Работят ли други дирекции на МВнР по такива случаи? Какви видове мерки предприемат горепосочените дирекции в защита на български деца с наложена мярка за закрила?

6. Осигурява ли МВнР консулска и дипломатическа защита на деца, на които е наложена несправедливо мярка за закрила "извеждане от биологичното семейство"? Служители от кои служби на дипломатическите и консулските представителства на България в чужбина са възложени функциите по защита на тези деца? Има ли България в своя задграничен щат аташета по социални въпроси и ако има - в кои страни, какви са техните функции, покриват ли те работата с деца "изведени от биологичните семейства"?

7. Преминават ли дипломатическите и консулските служители на Република България някаква подготовка за работа по казуси с налагане на мерки за закрила "извеждане на деца от биологичните семейства"? Включен ли е този въпрос в плановете им за подготовка за работа в чужбина?

8. Счита ли МВнР тези деца и техните родители в категорията на български граждани лица, изпаднали в беда извън Република България?

9. Работи ли МВнР в сътрудничество с други държавни органи, като МТСП, АСП, ДАЗД и др. по случаи на български деца в чужбина с оглед предотвратяване на налаге на мерки за закрила от страна на местните органи за закрила на детето. Ако да - по колко такива случаи е осъществено сътрудничество през периода 2016 г. - 226 г.?

Решение

---

Дата: 26.05.2026

I. Предоставям достъп до обществена информация, по поставените от заявителя въпроси, както следва:

1. По т. 5 от заявлението: „По колко случаи с такива български деца работи Дирекция „Права на човека” в МВнР? По колко случая работи Дирекция „Консулски отношения”? Работят ли други дирекции на МВнР по такива случаи? Какви видове мерки предприемат горепосочените дирекции в защита на български деца с наложена мярка за закрила?“, като заявителят посочва да му бъде предоставена във вид на Справка в табличен вид, по години, за периода 2018-2025г., в частта: „Какви видове мерки предприемат горепосочените дирекции в защита на български деца с наложена мярка за закрила?“

Съгласно Устройствения правилник на МВнР Дирекция „Консулски отношения“ координира дейностите по оказване на консулска защита и съдействие на български граждани в чужбина, включително по случаи на деца в риск.

Дирекция „Права на човека“ координира и участва в изработването на становища и национални позиции по въпроси на правата на човека и на международното социално, хуманитарно и културно сътрудничество и като такава не работи по конкретни казуси на български граждани, включително деца.

Консулските длъжностни лица могат да предприемат действия по: проучване на конкретни случаи; поддържане на контакт с местните органи; съдействие за комуникация с българските компетентни институции; присъствие на съдебни заседания като наблюдатели при наличие на съгласие и разрешение от местните власти; съдействие при издаване на документи и процедури по репатриране.

2. По т.6 от заявлението, в частта: „Осигурява ли МВнР консулска и дипломатическа защита на деца, на които е наложена несправедливо мярка за закрила „извеждане от биологичното семейство”? „Служители от кои служби на дипломатическите и консулските представителства на България в чужбина са възложени функциите по защита на тези деца?“

Република България, чрез своите дипломатически и консулски представителства (ДКП), осигурява консулска закрила и съдействие на всички български граждани зад граница, без да разполага с правомощия да квалифицира актовете на суверенни чужди социални и съдебни власти като „справедливи“ или „несправедливи“. Функциите по консулска защита на място са възложени на консулските длъжностни лица в съответното ДКП. Консулските длъжностни лица зад граница са оповестени на интернет страниците на съответните задгранични представителства.

3. По т.7 от заявлението: „Преминават ли дипломатическите и консулските служители на Република България някаква подготовка за работа по казуси с налагане на мерки за закрила „извеждане на деца от биологичните семейства”? Включен ли е този въпрос в плановете им за подготовка за работа в чужбина?“.

Съгласно Наредба № 3 от 17.07.2008 г. за условията и реда за организиране и провеждане на обучения от Дипломатическия институт към министъра на външните работи служителите на МВнР, определени за работа в задгранични представителства, преминават предмандатна подготовка.

Обученията включват теми, свързани с международното право, консулската защита и взаимодействието с компетентните институции при случаи на български граждани и деца в риск зад граница.

4. По т.8 от заявлението: „Счита ли МВнР тези деца и техните родители в категорията на български граждани лица, изпаднали в беда извън Република България?“

Поставеният въпрос изисква изразяване на становище, оценка или тълкуване, а не предоставяне на конкретна съществуваща обществена информация по смисъла на ЗДОИ. Предвид изложеното, искането не попада в предметния обхват на закона.

5. По т. 9 от заявлението в частта: „Работи ли МВнР в сътрудничество с други държавни органи, като МТСП, АСП, ДАЗД и др., по случаи на български деца в чужбина с оглед предотвратяване на налагане на мерки за закрила от страна на местните органи за закрила на детето“.

МВнР осъществява взаимодействие с Министерство на труда и социалната политика, Агенция за социално подпомагане, Държавна агенция за закрила на детето и Министерство на правосъдието по конкретни случаи на български деца в чужбина.

Взаимодействието се осъществява в рамките на междуинституционалното сътрудничество и международноправните механизми по конкретни случаи.

II. Степен на осигурения достъп до исканата обществена информация: пълен.

III. На основание чл. 26, ал. 1, т. 4 от ЗДОИ обществената информация да бъде предоставена в следната форма: копие, представено по електронен път на представения от заявителя ел. адрес : …………………

IV. Заявителят не следва да заплаща разходи за предоставяне на информацията, съгласно Наредба №-1 от 2022 г. за определяне на нормативи за заплащане на разходите по предоставяне на обществена информация на министъра на финансите (обн., ДВ. бр. 22 от 2022г.).

V. По т.6 от заявлението в частта: „Има ли България в своя задграничен щат аташета по социални въпроси и ако има — в кои страни, какви са техните функции, покриват ли те работата с деца „изведени от биологичните семейства”?“ Службите по трудови и социални въпроси към задграничните представителства са структури на Министерство на труда и социалната политика, а не на МВнР.

Съгласно разпоредбата на чл. 32 от ЗДОИ, когато органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението той препраща съответно заявлението, като уведомява за това заявителя. В тези случаи срокът по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ започва да тече от момента на получаване на препратеното от съответния орган заявление.

Предвид гореизложеното, заявление с вх. ЗДОИ-107/12.05.2026 г., в тази му част, подлежи на препращане по компетентност на Министерство на труда и социалната политика.

VI. По отношение на заявлението в частта по т. 1-4, т.5 (в частта: „По колко случаи с такива български деца работи Дирекция „Права на човека” в МВнР? По колко случая работи Дирекция „Консулски отношения”?) и т.9 (в частта : „По колко такива случаи е осъществено сътрудничество през периода 2016г,-2026г.?“), на основание чл. 33 от Закона за достъп до обществена информация, търсената информация не е налична в Министерството на външните работи и не разполагаме с информация за нейното местонахождение, по следните съображения:

1. По т. 1 от заявлението: „Има ли български деца в чужбина, на които е наложена мярка на закрила според чуждестранно вътрешно законодателство към настоящия момент? Разполага ли МВнР с консолидиран списък на такива наши деца? Води ли статистика на динамиката на такива случаи?“, като заявителят посочва да му бъде предоставена във вид на Справка в табличен вид, по години, за периода 2018-2025г.

Съгласно чл. 14 и чл. 25, ал. 5 от Конституция на Република България семейството, майчинството и децата са под закрилата на държавата и обществото, а българските граждани, пребиваващи в чужбина, са под закрилата на Република България.

Системата за закрила на детето в Република България е уредена в Закон за закрила на детето. Съгласно чл. 6 и чл. 6а от закона закрилата на детето се осъществява от специализирани държавни органи, сред които председателят на Държавна агенция за закрила на детето, дирекциите „Социално подпомагане“, министърът на труда и социалната политика, министърът на правосъдието и министърът на външните работи.

Съгласно чл. 17а от ЗЗДет председателят на ДАЗД осъществява наблюдение и анализ на провеждането на държавната политика за закрила на детето и методическо ръководство по спазването правата на детето.

Съгласно чл. 6а, ал. 4 от ЗЗДет министърът на труда и социалната политика ръководи, координира и контролира държавната политика по отношение на социалните услуги, подкрепата на семействата и децата и дейностите по закрила на детето.

Съгласно същата разпоредба министърът на правосъдието осъществява функциите на централен орган по международните актове в областта на международното отвличане на деца, международното осиновяване и мерките за закрила на децата, включително: Хагска конвенция от 1980 г. относно гражданските аспекти на международното отвличане на деца; Хагска конвенция от 1996 г. относно компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата; Регламент (ЕС) 2019/1111.

Министерството на външните работи, съгласно чл. 6а, ал. 4 от ЗЗДет, осигурява защита на правата и интересите на българските деца извън страната и участва в изпълнението на международните ангажименти на Република България в областта на правата на детето.

Същевременно МВнР не е специализиран орган по закрила на детето и няма нормативно възложено задължение да създава, поддържа и обобщава централизирана статистика, регистър или консолидиран списък на български деца в чужбина, спрямо които са предприети мерки за закрила по чуждо законодателство. Информация по отделни случаи може да постъпва в дипломатическите и консулските представителства по различен ред – по сигнали на граждани, по инициатива на местни органи, адвокати или във връзка с конкретни консулски казуси. Данните са частични, постъпват несистематизирано и не формират единен статистически или административен масив.

Допълнително, предприемането на мерки за закрила спрямо деца в чужбина се осъществява от компетентните органи на съответната държава съгласно приложимото местно законодателство. Консулските служби не се уведомяват автоматично за всички производства и мерки, нито разполагат с процесуални правомощия по тях. При постъпване на информация по конкретни случаи МВнР я препраща до компетентните български органи, включително Министерство на правосъдието, Държавна агенция за закрила на детето и при необходимост Агенция за социално подпомагане, в рамките на междуинституционалното сътрудничество.

Предвид изложеното, Министерството на външните работи не разполага с исканата информация във вида, в който е поискана, не поддържа консолидиран списък или статистика по поставените показатели и няма нормативно задължение за тяхното създаване и поддържане.

2.По т. 2 от заявлението : „Ако да — то моля да ми бъде предоставен списък на такива деца, подреден в табличен вид по страни, по години на налагане на мярката и по вид на самата мярка?“, като заявителят посочва да му бъде предоставена във вид на Справка в табличен вид, по години, за периода 2018-2025г.

МВнР няма законово правомощие и задължение да поддържа списък или регистър на български деца в чужбина, спрямо които са предприети мерки за закрила.

Изготвянето на исканата справка би изисквало събиране, анализ и обобщаване на данни от множество отделни преписки, както и създаване на нова по съдържание информация, каквото задължение по ЗДОИ не съществува. Допълнително, евентуално наличните данни по отделни случаи съдържат информация, съставляваща чувствителни лични данни на малолетни/непълнолетни лица и техните семейства. Съгласно чл. 2, ал. 4 от ЗДОИ законът е неприложим по отношение на личните данни.

З. По т.3 от заявлението: „Колко са съдебните дела в чужбина за налагане мярка на закрила ”извеждане на деца от семейството” на български деца към този момент? По колко от тях има наложена мярка „временно отнемане на родителските права” на български родител?“, като заявителят посочва да му бъде предоставена във вид на Справка в табличен вид, по години, за периода 2018-2025г.

МВнР не поддържа статистика относно броя на съдебните производства, водени от чужди съдебни или социални органи спрямо български граждани във връзка с мерки за закрила на деца.

Тези производства се развиват по реда на чуждото вътрешно право пред компетентните органи на съответната държава. Консулските служби не са страна по тези производства и не се уведомяват автоматично за тяхното развитие и приключване, освен при наличие на изрично съгласие или съдействие от участващите лица и местните органи. МВнР няма нормативно задължение да събира и обобщава данни за чужди съдебни производства.

В случаите с международен елемент, касаещи мерки за закрила на деца, международното сътрудничество се осъществява по реда на: Хагската конвенция от 1996 г.; Регламент (ЕС) 2019/1111; Хагската конвенция от 1980 г.

Функциите на централен орган по посочените международни актове се изпълняват от Министерство на правосъдието.

Исканата информация не се поддържа в МВнР като обобщен информационен масив. Предоставянето ѝ би изисквало извършване на анализ на отделни преписки и създаване на нова информация.

Допълнително, извличането на данни за конкретно наложени мерки „временно отнемане на родителските права” на български граждани по чуждо законодателство изисква извършването на преглед и анализ на актове на чужди съдебни и социални власти, както и генериране на нова по съдържание информация. Предвид липсата на нормативно задължение за МВнР да поддържа генерира и поддържа данни по тези показатели и предвид характера на данните съставляващи чувствителни лични данни (касаещи социалния и семеен статус на българските граждани ), искането излиза извън обхвата на ЗДОИ.

4.По т.4 от заявлението: „Какви са основните обвинения срещу българските родители от страна на службите за закрила на детето, служещи като правни основания за „извеждане на дете от семейството”?“, като заявителят посочва да му бъде предоставена във вид на Справка в табличен вид, по години, за периода 20182025г.

Исканата информация относно конкретни правни и фактически основания за предприемане на мерки за закрила от чужди органи не се поддържа в МВнР като обобщен информационен масив.

Информацията се съдържа евентуално в отделни преписки по конкретни консулски случаи или производства по чуждо право и съдържа данни относно малолетни и непълнолетни лица и техните семейства.

Извличането и систематизирането на подобна информация би изисквало анализ на отделни актове на чужди съдебни и социални органи и създаване на нова по съдържание информация.

Освен това, тези данни съставляват изключително чувствителни лични данни, предоставянето на които излиза извън обхвата на ЗДОИ.

5. По т. 5 от заявлението в частта : „По колко случаи с такива български деца работи Дирекция „Права на човека” в МВнР? По колко случая работи Дирекция „Консулски отношения”? , като заявителят посочва да му бъде предоставена във вид на Справка в табличен вид, по години, за периода 2018-2025г.

Съгласно Устройствения правилник на МВнР Дирекция „Консулски отношения“ координира дейностите по оказване на консулска защита и съдействие на български граждани в чужбина, включително по случаи на деца в риск.

Дирекция „Права на човека“ координира и участва в изработването на становища и национални позиции по въпроси на правата на човека и на международното социално, хуманитарно и културно сътрудничество и като такава не работи по конкретни казуси на български граждани, включително деца.

МВнР не поддържа статистическа справка за броя на случаите, по които е осъществявана координация между отделни дирекции за искания период.

6. По т. 9 от заявлението в частта: „Ако да - по колко такива случаи е осъществено сътрудничество през периода 2016г,-2026г.?“.

МВнР не поддържа консолидирана статистика относно броя на случаите на взаимодействие за посочения период 10-годишен период.

---

Документи:

1	Няма описание

10