Рег. №: 1784903536-24.07.2026 | Министерство на външните работи | Одобрено | Дата на подаване: 14.07.2026 |

Физическо лице |

ОТНОСНО: Използването на летище София за военни цели на НАТО, възникналото дипломатическо напрежение с трети държави, официалното предоставяне и транзитиране на помощ за Украйна и констатираните противоречия в позициите на правителството УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИНИСТЪР, Обръщам се към Вас, за да изразя категоричното несъгласие на голяма част от българското население с превръщането на гражданското летище в София в логистична база за чужди военни самолети. Подобни действия директно застрашават сигурността на гражданите в милионната ни столица. Напомням Ви, че това безразсъдно решение вече доведе до сериозен международен отзвук и официална дипломатическа нота от страна на правителството на Иран. Фактът, че цивилно българско летище се замесва в геополитически конфликти, показда пълна липса на отговорност към националния интерес. Изказванията и аргументите, които се представят пред обществото, са напълно нелогични. От една страна, подкрепяте и налагате икономически санкции срещу Русия, уж в името на мира, а от друга страна – превръщате София в плацдарм за чужда военна техника, с което реално ескалирате напрежението. Вашата политика, съвместно с действията на правителството на Румен Радев, умишлено и дългосрочно отравя традиционно добрите отношения на България с държави като Русия, Иран и редица други суверенни страни. Българският народ не е съгласен и няма да допусне цивилното летище в София да бъде ползвано под каквато и да е форма за военни цели и бази на НАТО. Особено остро стои въпросът и с крещящите противоречия във Вашите изявления и тези на премиера Румен Радев по отношение на войната в Украйна. На вътрешната публика се представя тезата, че помощта е прекратена, докато пред международните партньори се поемат ангажименти за милиони. Настоявам да изясните следните взаимно изключващи се официални позиции: Противоречие №1 (Финансова помощ): На 9 юли 2026 г. по време на правителственото заседание премиерът Радев официално обяви, че поради огромния дефицит в Проектобюджет 2026 г. България няма финансов ресурс и спира всякаква финансова подкрепа за Украйна. Само броени дни преди това обаче, на срещата на върха на НАТО в Анкара, същият този премиер лично увери Володимир Зеленски, че България ще продължи финансовата си помощ „според възможностите си“ и няма да прекрати подписаното на 30 март 2026 г. 10-годишно Споразумение за сигурност. Противоречие №2 (Военна помощ): В края на юни 2026 г. министърът на отбраната Димитър Стоянов категорично заяви пред българските медии, че „България спира безвъзмездната военна помощ от складовете на армията за Украйна“, тъй като нашите лимити са изчерпани. В същото време обаче, правителството отказва да спре трансфера на оръжия чрез българската отбранителна индустрия и логистичните хъбове по линия на НАТО. Това явно разминаване между думи и дела създава усещане за скрито и непрозрачно съглашателство зад гърба на българския народ. ПРАВНО ОСНОВАНИЕ И ЗАКОНОВИ РАЗПОРЕДБИ Настоящото писмо се подава на основание чл. 45 от Конституцията на Република България, който гарантира правото на гражданите на жалби, предложения и петиции до държавните органи. Във връзка с казуса се позовавам на следните нормативни актове: Чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България – съгласно който Народното събрание разрешава преминаването и пребиваването на чужди войски на територията на страната, както и изпращането на военна помощ, което изисква изрична парламентарна санкция. Закон за преминаването и пребиваването на съюзнически и на чужди въоръжени сили на територията на Република България – чието прилагане изисква стриктно съобразяване с националната сигурност и обществения ред. Чл. 107 от Закона за гражданското въздухоплаване – регулиращ статута на гражданските летища, които са предназначени за нуждите на гражданския транспорт. Закон за достъп до обществена информация (ЗДОИ): Чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ – обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължените субекти. Чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ – Министерство на външните работи е държавен орган и задължен субект, който дължи предоставянето на информация по този закон. Чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ – всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон. Виенска конвенция за дипломатическите отношения (1961 г.) – във връзка с дипломатическите отношения с трети страни и получените официални протестни ноти. Договор за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и чл. 21 от Договора за ЕС – регламентиращи принципите на общата външна политика. ОФИЦИАЛНИ ВЪПРОСИ КЪМ МИНИСТЪРА НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ: На основание горепосочените разпоредби и ЗДОИ, настоявам да ми отговорите писмено на следните 16 въпроса: На какво законно основание гражданското летище в София се използва за военни цели, вместо техниката да бъде насочена към съществуващите военни бази в страната? Какъв е официалният отговор на Министерството на външните работи спрямо изпратената дипломатическа нота от правителството на Иран? По какъв начин разполагането на натовски военни самолети на територията на цивилно летище в милионен град гарантира сигурността на софиянци, а не ги превръща в потенциална мишена? Каква е логиката Министерството на външните работи да подкрепя тежки санкции срещу Русия и Иран, докато в същото време предприема действия, които трайно рушат дипломатическите ни отношения с тези държави? Какви конкретни ангажименти са поети от служебното правителство и президента Румен Радев пред партньорите от НАТО относно дългосрочното използване на инфраструктурата на летище София? Защо вземането на решения за пребиваване на чужди военни самолети не беше внесено за обсъждане и гласуване в Народното събрание? Какви финансирания и с какви условия се приемат по Програмата на НАТО за инвестиции в сигурността (NSIP) за ремонт на пистите и съоръженията на летище София? Има ли писмени гаранции, че след приключването на настоящите ремонти летище София няма да бъде превърнато в постоянен логистичен център на чужди военни сили? Как Министерството на външните работи планира да компенсира и поправи щетите върху българския суверенитет и външна политика, нанесени от тези нелогични и опасни стъпки? Как МВнР оценява съвместимостта на превръщането на летище София в логистична база на НАТО с принципа на суверенното равенство на държавите и зачитането на националния интерес, заложени в Устава на ООН? По какъв начин използването на международно гражданско летище за трансфер на военни активи на НАТО кореспондира с ангажиментите на България по Международната конвенция за гражданско въздухоплаване (Чикагска конвенция)? Налице ли е изготвен от МВнР правен и дипломатически анализ за дългосрочните икономически и геополитически последици за България от пълното блокиране на двустранните отношения с Руската федерация и Иран? Тъй като решенията на служебното правителство обвързват държавата с международни инвестиции по линия на NSIP за съвместни бази, как МВнР обосновава легитимността на тези актове предвид факта, че служебният кабинет има единствено временни правомощия? На какво основание правителството отказва да задейства процедура по прекратяване на 10-годишното Споразумение за сигурност с Украйна от март 2026 г., след като министърът на отбраната Димитър Стоянов официално обяви спиране на военната помощ през юни? Как ще обясните официалното разминаване в позициите на премиера Радев, който пред Зеленски в Анкара обещава финансова подкрепа, а пред българското общество на 9 юли 2026 г. обявява, че държавата няма средства и я спира? Извършва ли се през български граждански или военни летища (включително летище София) транзитен пренос, претоварване или логистично осигуряване на оръжия и боеприпаси от трети държави, предназначени за Украйна, въпреки декларираното спиране на безвъзмездната помощ от нашите складове?

Решение

---

Дата: 24.07.2026

1. Предоставям достъп до обществена информация, съхранявана в МВнР, в отговор на поставените в заявлението въпроси, както следва:

В Споразумението за сътрудничество в областта на отбраната между България и САЩ, подписано на 28 април 2006 г., е предвидено провеждането на съвместни учения, които използват летищната инфраструктура на Република България. С ноти № 029/2026 и № 030/2026 от 17 и 18 февруари 2026 г. на посолството на САЩ в София е отправено официално искане към съюзниците в НАТО за подкрепа за временно разполагане на американски самолети и оборудване за поддръжка на летищата за целите на обучение, свързано с изпълнение на дейности по усилена бдителност на НАТО (eVA). Отправено е искане за разрешение и подкрепа за разполагането на до 15 самолета на Международното летище – София (IAP; LBSF) в периода от 17 февруари 2026 г. до 31 май 2026 г. и за съдействие за осигуряване на достъп на военнослужещи до летищната писта за експлоатация и поддръжка на самолетите. С писмо № 12-00-340 от 17 февруари 2026 г. се информира за издадена Заповед на министъра на отбраната на България и за предприети действия по компетентност за осигуряване на достъпа на чуждестранните военнослужещи и техника. Изрично се посочва, че тренировките не са свързани с провеждането на военни операции, подготвителни действия за водене на предстоящи военни операции, както и с извършване на дейности за предотвратяване на военни действия, водени от други (на друга държава или организация) въоръжени сили.

С нота № 124/2026 от 22 май 2026 г. на посолството на САЩ в София се отправя молба за продължаване на разполагането на до 15 самолета и оборудване на САЩ на Международно летище „Васил Левски“ в София (IAP; LBSF), както и осигуряването на достъп на военнослужещи до летищната писта. С Решение № 427 на Министерския съвет от 29 май 2026 г. е удължен срокът на пребиваване на 2

американски самолети, обслужващ личен състав и оборудване на територията на Република България до 30 юни 2026 г.

България и Иран поддържат традиционни дипломатически отношения и диалог, като двете страни продължават да работят за развитието на двустранното сътрудничество, според възможностите и при отчитане на съществуващите ограничителни мерки на ЕС, както и ситуацията със сигурността в региона. Същевременно, в резултат на военната ескалация в Близкия изток, Иран затвори Ормузкия пролив в нарушение на международното право и по-конкретно на Конвенцията на ООН по морско за право, което доведе до негативни последици за глобалната икономика и в частност за българския бизнес и граждани. Успоредно с това, България последователно изразява загриженост от евентуалното развитие на иранската ядрена програма за немирни цели, както и на иранската балистична програма. България подкрепя сключения между САЩ и Иран Меморандум за разбирателство като рамка за водене на бъдещи преговори за разрешаване на гореизложените ключови въпроси и се надяваме двете страни да се върнат максимално бързо към прилагането му. МВнР е комуникирало на иранската страна официалната ни позиция, че България не участва по никакъв начин в конфликта Израел, САЩ – Иран.

Ограничителните мерки (санкции) на ЕС са инструмент на Общата външна политика и политика за сигурност на ЕС за защита на международното право, укрепване на международната сигурност и защита на ценностите и интересите на ЕС. ЕС е наложил санкции на Иран: в отговор на сериозни нарушения на правата на човека; във връзка с неразпространението на оръжия за масово унищожение; с оглед на военната подкрепа на Иран за руската агресия в Украйна и за въоръжени групировки и образувания в Близкия изток и региона на Червено море; както и с оглед на действията на Иран, подкопаващи свободата на корабоплаването в Близкия изток.

По отношение на Русия ЕС е наложил ограничителни мерки: в отговор на незаконното анексиране на Крим; руската агресия в Украйна; спрямо лица, отговорни за сериозни нарушения на правата на човека; както и в отговор на руските хибридни заплахи срещу ЕС.

Обхватът на ограничителните мерки на ЕС спрямо Русия бе значително разширен след руската военна агресия в Украйна през 2022 г. ЕС използва санкциите като инструмент да накара Русия да се ангажира с мирен процес и прекратяване на войната в Украйна. В тази връзка България е активен участник, заедно с останалите държави членки на ЕС, в преговорите по налагане на ограничителни мерки спрямо Русия, като решенията се взимат с единодушие на всички държави членки на ЕС.

Основополагащ принцип на санкционната политика е, че ограничителните мерки трябва да засягат тези, към които са насочени, без да пораждат значителни негативни последици за държавите членки на ЕС. В този смисъл България подкрепя санкции, които имат пряк икономически ефект върху Русия и биха я принудили да седне на масата за мирни преговори, но не нанасят съществена вреда на българските интереси. 3

Успоредно с натиска върху Русия и подкрепата за Украйна, България подкрепя дипломатическо ангажиране на ЕС с преговори за намиране на справедлив и траен мир в Украйна и защита на интересите на ЕС в сферата на сигурността.

---

Документи:

1	Няма описание

35