Рег. №: 1788953831-09.09.2026 | Агенция за социално подпомагане | Одобрено | Дата на подаване: 09.09.2026 | Срок:25.09.2026

Физическо лице |

Уважаеми и дами и господа,

моля да ми бъде предоставена обществена информация относно приложимия режим за достъп до социално подпомагане на граждани на Мароко, Нигерия, Индия и Бангладеш, пребиваващи в Република България като студенти с разрешение за продължително пребиваване по чл. 24в ЗЧРБ.

С оглед че:

• по ЗЧРБ продължителното пребиваване е отделен вид пребиваване от дългосрочното и постоянното пребиваване [чл. 23, ЗЧРБ];
• студентите по чл. 24в ЗЧРБ получават именно разрешение за продължително пребиваване, като при кандидатстването представят доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка без да се прибягва до системата за социално подпомагане [чл. 24в, ЗЧРБ];
• по чл. 2, ал. 6 ЗСП от правото на социални помощи се ползват чужденците с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, лицата с предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут, лицата с временна закрила, както и лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна [чл. 2, ЗСП];

моля да потвърдите или отречете следното:

1. Правилно ли е разбирането, че граждани на Мароко, Нигерия, Индия и Бангладеш, които пребивават в България единствено като студенти с разрешение за продължително пребиваване по чл. 24в ЗЧРБ, не попадат само на това основание в кръга на чужденците с право на социални помощи по чл. 2, ал. 6 ЗСП?

2. Потвърждава ли компетентният орган, че посочените лица биха могли да имат право на социални помощи по ЗСП само ако наред със студентския си статут попадат и в някоя от изрично предвидените хипотези:

   • разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване;
   • предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут;
   • временна закрила;
   • приложим международен договор, по който Република България е страна [чл. 2, ЗСП]?

3. Съществува ли действащ международен договор между Република България и съответно Мароко, Нигерия, Индия или Бангладеш, който предоставя на техни граждани, пребиваващи в България като студенти с разрешение за продължително пребиваване, право на социални помощи по ЗСП?

4. Ако такъв международен договор съществува, моля да посочите:

   • наименованието му;
   • държавата, за която се прилага;
   • конкретните категории лица, които обхваща;
   • дали включва студенти с разрешение за продължително пребиваване;
   • кои видове социални помощи могат да бъдат отпускани — месечни, целеви или еднократни, доколкото тези са видовете социални помощи по ЗСП [чл. 12, ЗСП].

5. Моля да потвърдите дали при липса на приложим международен договор гражданите на посочените държави, пребиваващи само като студенти с разрешение за продължително пребиваване, не могат да получават социални помощи по ЗСП, независимо че при отпускането на социални помощи по принцип се извършва преценка на доходи, имуществено състояние, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и други обстоятелства [чл. 12, ЗСП].

6. Моля да посочите дали за тези лица е допустим достъп до услуги в държавни или общински заведения за социални услуги само при наличие на междудържавна спогодба за социално подпомагане или друг международен договор, по който Република България е страна [чл. 30, ал. 3, НАРЕДБА № 4 ОТ 16 МАРТ 19...].

7. Моля да посочите дали съществуват вътрешни указания, методически писма, становища или практики на АСП/МТСП относно разглеждане на заявления за социални помощи от чуждестранни студенти с разрешение за продължително пребиваване по чл. 24в ЗЧРБ.

Решение

---

Дата: 23.09.2026

На основание чл. 28, ал. 2 и чл. 34 от ЗДОИ, предоставям достъп до налична обществена информация, както следва:

Правото за оказване на социална подкрепа и получаване на социални помощи в Република България е регламентирано в Закона за социално подпомагане (ЗСП) и Правилника за неговото прилагане (ППЗСП).

Съгласно чл. 2, ал. 6 от Закона за социално подпомагане (ЗСП), чужденците с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, чужденците, на които е предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут, и чужденците, ползващи се от временна закрила, и лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна, имат право на социални помощи.

В тази връзка, граждани на Мароко, Нигерия, Индия и Бангладеш, пребиваващи в Република България като студенти, с разрешение за продължително пребиваване по чл. 24в от ЗЧРБ не попадат в обхвата на подпомагани лица по ЗСП и ППЗСП.

Към настоящият момент няма действащи международни договори за социална сигурност с Мароко, Нигерия, Индия и Бангладеш, по които Република България е страна. Информация за действащите спогодби може да намерите интернет страницата на Министерство на труда и социалната политика - https://www.mlsp.government.bg/dogovori-za-sotsialna-sigurnost , както и на интернет страницата на Националния осигурителен институт - https://nssi.bg/administrativno-obslujvane/normativna-uredba/dvustranni-mejdunarodni-dogovori/ .

Достъпът на чуждестранни граждани до социални услуги, предоставяни от държавни или общински доставчици, не е обусловен само от наличието на междудържавна спогодба за социално подпомагане или друг международен договор, по който Република България е страна.

Посоченото в запитването ограничение произтича от чл. 30, ал. 3 от Наредба № 4 от 16 март 1999 г. за условията и реда за извършване на социални услуги. Тази наредба обаче не следва да се прилага. Поради промяна на нормативното основание, на което е издадена, Наредба № 4 е изгубила сила и не следва да се счита за действаща.

Към настоящия момент въпроса се урежда от Закона за социалните услуги (ЗСУ). Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗСУ право на социални услуги има всяко лице, което се нуждае от подкрепа за превенция и/или преодоляване на социалното изключване, реализиране на права или подобряване на качеството му на живот. Законът не поставя българското гражданство като общо условие за ползване на социални услуги.

Същевременно чл. 8 от Закона за социалните услуги изрично предвижда, че при предоставянето на социални услуги не се допуска пряка или непряка дискриминация, основана, наред с другото, на гражданство.

В тази връзка чуждестранен гражданин, включително лице с разрешение за продължително пребиваване в Република България, не следва да бъде изключвано от достъп до социални услуги единствено поради факта, че не е български гражданин или че между Република България и държавата на неговото гражданство няма сключена международна спогодба за социално подпомагане.

Достъпът до конкретна социална услуга следва да бъде преценяван съобразно нормите, заложени в Закона за социалните услуги – наличие на потребност от подкрепа, вида на услугата, условията за нейното ползване и приложимия ред за насочване от дирекция „Социално подпомагане“ или общината.

Следователно, разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от Наредба № 4 от 16 март 1999 г. не може да се използва като действащо правно основание за отказ на социална услуга на чуждестранен гражданин поради липса на международен договор.

81