Рег. №: 1789540235-16.09.2026 | Регионална здравна инспекция - Смолян | Одобрено | Дата на подаване: 02.09.2026 |

Физическо лице |

Уважаеми дами и господа,

Обръщам се към Министерството на здравеопазването във връзка с препратеното по компетентност мое заявление за достъп до обществена информация с вх. № 93-00-170/28.07.2026 г. и получените отговори от Националния център по заразни и паразитни болести, Столичната РЗИ и редица регионални здравни инспекции.

Отговорите съдържат полезна информация, но разгледани заедно разкриват по-съществен системен проблем: в България няма ясно представен, еднакво приложим и практически достъпен за гражданите национален процес за скрининг, потвърдителна диагностика и лечение на най-разпространените сексуално предавани инфекции.

Не става ясно:

• кои изследвания са гарантирано безплатни във всеки действащ КАБКИС;

• кои КАБКИС изследват за сифилис, вирусен хепатит B и вирусен хепатит C;

• къде гражданин може безплатно да получи подходящо NAAT/PCR изследване за гонорея и Chlamydia trachomatis;

• достъпни ли са фарингеални и ректални проби според конкретните сексуални практики и мястото на възможната инфекция;

• необходима ли е предварителна регистрация, направление, документ за самоличност или здравноосигурителни права;

• какъв е редът след реактивен скринингов резултат;

• къде се прави потвърдителната диагностика;

• кой заплаща потвърждението, лечението и последващото проследяване;

• какъв е редът за здравно неосигурените лица;

• как се издирват и изследват контактните лица;

• коя институция гарантира, че човекът няма да бъде оставен сам да търси лаборатория и лечение.

Какво показаха отговорите на РЗИ

Получените отговори показват съществени различия между отделните области.

В някои КАБКИС се предлагат безплатни бързи тестове за ХИВ, сифилис и вирусни хепатити B и C. В други се посочват ХИВ, HBV и HCV, но не и сифилис. В трети се споменава и изследване за хламидия, но от предоставената информация невинаги става ясно дали това е подходящо директно доказване на причинителя чрез NAAT/PCR, или серологично изследване за антитела в кръвта.

Столичната РЗИ например посочва, че в лабораторията ѝ се прави серологично изследване за антитела срещу Chlamydia trachomatis, като изрично признава, че то не представлява директно доказване на причинителя от урогенитален материал. Това изследване, както и лабораторните изследвания за сифилис, HBV и HCV извън режима на КАБКИС, се заплащат по приложимата тарифа.

Същевременно СРЗИ заявява, че в лабораторията ѝ не се извършват изследвания за гонорея, трихомониаза, микоплазма, уреаплазма, генитален херпес и HPV.

НЦЗПБ също прави съществено разграничение между безплатните дейности на своя КАБКИС и платените услуги на референтните лаборатории. В КАБКИС при НЦЗПБ се предлагат безплатно ХИВ, HBV и HCV. Същевременно изследванията за Trichomonas vaginalis, HSV, HPV и други причинители в референтните лаборатории се заплащат по ценоразпис.

По отношение на гонореята и урогениталната хламидийна инфекция НЦЗПБ посочва, че те попадат в приоритетния обхват на Националната програма, и описва допустимите диагностични методи и биологични материали. Това обаче не отговаря на практическия въпрос: къде днес гражданин може реално да получи безплатно NAAT/PCR изследване и как се стига до него.

Формулировката, че дадена инфекция „попада в приоритетния обхват за публично финансиране“, не доказва, че изследването действително е организирано, финансирано и достъпно.

Липса на единен минимален пакет

Отговорите показват, че безплатният достъп зависи от:

• конкретната РЗИ;

• наличните тестове и лабораторен капацитет;

• местната организация;

• периодичното финансиране;

• разграничението между КАБКИС и лабораторията на същата институция;

• наличието на здравно осигуряване;

• възможността гражданинът сам да открие правилната структура.

Това не представлява единна национална система.

Гражданинът не би следвало да е длъжен да изпраща заявления по ЗДОИ до множество РЗИ, за да установи дали може да получи основна профилактична здравна услуга.

Кои инфекции практически остават извън общодостъпния скрининг

От предоставената информация не се установява общодостъпен национален механизъм за безплатно изследване за:

• гонорея чрез NAAT/PCR и при необходимост култура;

• Chlamydia trachomatis чрез NAAT/PCR от подходящ анатомичен материал;

• Trichomonas vaginalis;

• Mycoplasma genitalium при медицински показания;

• генитален херпес при наличие на активни лезии;

• HPV извън определени индикации и програмите за профилактика на рака на маточната шийка.

По отношение на Mycoplasma hominis и Ureaplasma spp. е необходимо Министерството да формулира отделна, научно обоснована политика. Не настоявам за безразборен масов скрининг, тъй като наличието на тези микроорганизми невинаги означава заболяване. Необходимо е обаче гражданите и лекарите да разполагат с ясни национални критерии кога изследването е показано, с какъв метод се извършва и кой го заплаща.

Същото важи за HPV: скринингът за рак на маточната шийка е различен от диагностиката при други групи и анатомични локализации. Министерството следва ясно да посочи какъв достъп съществува за хора с медицински показания извън организирания цервикален скрининг.

Увеличаващи се инфекции и ограничени данни

Самата Национална програма за превенция на ХИВ и сексуално предавани инфекции 2026–2030 г. признава ръст на докладваните случаи на сифилис, гонорея и урогенитална хламидийна инфекция в България през периода 2020–2024 г.

Според ECDC потвърдените случаи на сифилис в България са се увеличили от 319 през 2020 г. на 398 през 2024 г. — увеличение от приблизително 25%. Същевременно ограниченото изследване означава, че докладваните случаи вероятно не представят пълното разпространение.

На европейско равнище през 2024 г. са отчетени рекордни нива на бактериални сексуално предавани инфекции. ECDC съобщава за 106 331 потвърдени случая на гонорея и увеличение на честотата с 303% спрямо 2015 г. Хламидията остава най-често докладваната бактериална СПИ.

Източници: Национална програма 2026–2030, ECDC – сифилис, 2024 г., ECDC – гонорея, 2024 г., ECDC – рекордни нива на бактериални СПИ.

Коя институция носи отговорност

От нормативната уредба и действащите програми следва, че водещата отговорност е на Министерството на здравеопазването.

Националната програма 2026–2030 г. определя като стратегическа цел намаляването на новите случаи на ХИВ, сифилис, гонорея и урогенитална хламидийна инфекция. За подобряването на достъпа до изследване и ранна диагностика като изпълнители са посочени МЗ, РЗИ и неправителствени организации.

НЦЗПБ е специализираният национален орган и методичен ръководител на РЗИ и лечебните заведения по отношение на профилактиката и контрола на заразните болести.

РЗИ имат териториални функции по профилактиката, надзора и изпълнението на програмите.

НЗОК носи отговорност за дейностите, включени в гарантирания пакет и предоставяни при здравно осигуряване и медицински показания.

Но нито НЦЗПБ, нито отделните РЗИ могат сами да създадат национално еднакъв, устойчиво финансиран пакет без решение, организация и контрол от Министерството на здравеопазването.

Наредба № Н-1 от 7 април 2025 г. урежда диагностиката, профилактиката и контрола на сифилис, гонорея и урогенитална хламидийна инфекция, включително регистрацията, съобщаването и работата с контактни лица. Наличието на нормативен ред обаче не е равнозначно на достъп до безплатна услуга.

Източници: Наредба № Н-1/2025, финансов план на Националната програма, функции на НЦЗПБ.

Това „срамни болести“ ли са?

Сексуално предаваните инфекции не са морален недостатък и не са „срамни болести“. Те са заразни заболявания и въпрос на обществено здраве.

Стигмата, липсата на информация, платеният достъп и сложното препращане между институции водят до:

• по-късна диагностика;

• продължаващо предаване;

• възпалителна болест на таза;

• безплодие;

• извънматочна бременност;

• невросифилис;

• вроден сифилис;

• развитие и разпространение на антибиотична резистентност;

• предотвратими онкологични заболявания, свързани с HPV.

Когато институционалната система не предоставя ясен и дискретен достъп, тя на практика подсилва стигмата, дори никъде официално да не определя тези инфекции като срамни.

Препоръки на европейските и международните здравни органи

ECDC е агенцията на Европейския съюз, която наблюдава разпространението на СПИ и подпомага държавите при формирането на политики за превенция и контрол.

Комитетът за здравна сигурност на ЕС прие през ноември 2024 г. специално становище в отговор на увеличението на СПИ. ECDC и Европейската комисия поставят акцент върху:

1. национални планове с ясно управление, финансиране и измерими цели;

2. лесен и финансово достъпен достъп до качествено изследване;

3. интегриране на изследванията за ХИВ, вирусни хепатити и бактериални СПИ;

4. услуги, съобразени с младите хора и групите с повишен риск;

5. използване на чувствителни диагностични методи, включително NAAT за гонорея и хламидия;

6. изследване от всички анатомични локализации, изложени на риск;

7. възможности за самостоятелно вземане на проба;

8. бърза връзка между положителния резултат, потвърждението и лечението;

9. уведомяване, изследване и при необходимост лечение на сексуалните партньори;

10. систематично наблюдение на антибиотичната резистентност при гонорея;

11. обществени кампании без стигматизиращ език;

12. активно участие на общности и неправителствени организации;

13. събиране на данни не само за регистрираните случаи, но и за броя изследвани, обхвата на скрининга и дела на лекуваните;

14. устойчиво национално финансиране на основен пакет от ефективни интервенции.

СЗО препоръчва децентрализирани и интегрирани услуги, ранна диагностика, бързо свързване с лечение и осигуряване на основен пакет от СПИ интервенции чрез националното здравно финансиране. СЗО изрично препоръчва самостоятелното вземане на проби за гонорея и хламидия като допълнителен начин за разширяване на достъпа.

Източници: становище на Комитета за здравна сигурност на ЕС, мониторинг на ECDC за националните отговори срещу СПИ, Европейски план на СЗО 2022–2030, препоръка на СЗО за самостоятелно вземане на проби, актуализирани препоръки за лечение и работа с партньорите.

Доколко тези препоръки са изпълнени в България

Въз основа на предоставените отговори оценката е следната:

Европейска препоръкаУстановено положение в БългарияОценкаНационален план и формално определени отговорни институцииПриета е Национална програма 2026–2030 г.Изпълнена формалноЕдинен основен пакет от публично финансирани СПИ услугиНе е посочен пакет, гарантиран във всички КАБКИСНе е доказано изпълнениеРавен териториален достъпРазлични РЗИ предлагат различни тестовеЧастично изпълнениеИнтегрирано изследване за ХИВ, HBV, HCV и бактериални СПИИнтеграция има само в част от кабинетитеЧастично изпълнениеДостъп до NAAT за гонорея и хламидияОписани са нормативни методи, но не и общодостъпни безплатни местаНе е доказано изпълнениеФарингеални и ректални проби според рискаДопустими по наредбата, но липсва доказан практически маршрутНе е доказано изпълнениеСамостоятелно вземане на пробиНе е посочена национална услугаНеизпълнена или недоказанаБързо свързване с потвърждение и лечениеОписано сравнително ясно за ХИВ и хепатити; неясно за останалите СПИЧастично изпълнениеДостъп за неосигурени гражданиЯсен за част от КАБКИС скрининга, неясен за потвърждение и лечениеЧастично изпълнениеРабота с контактните лицаУредена нормативно, но липсват данни за реалния обхват и резултатитеЧастично/недоказаноНаблюдение на антибиотичната резистентност при гонореяСъществува референтен капацитет, но отговорите не показват националния обхватЧастично/недоказаноПублични данни за брой изследвани, положителни и лекуваниНе са предоставени достатъчни данниНеизпълнена или недоказанаНационална нестигматизираща информационна кампанияНе е посочена постоянна и широко видима кампания за целия пакет СПИНе е доказано изпълнение

Следователно България има нормативна рамка и национална програма, но от наличните отговори не може да се установи, че препоръчваният европейски модел е приложен като реално функционираща услуга.

Съпоставка с останалите държави от ЕС

В Европейския съюз няма единен задължителен пакет, приложим по еднакъв начин във всички държави. Съществуват обаче няколко ясно различими модела:

ДържаваУстановен модел на публичен достъпАвстрияОсновно чрез здравното осигуряване и целеви безплатни услугиБелгияВъзстановяване чрез осигуряването и целеви нископрагови центровеБългарияБезплатен ХИВ скрининг и нееднакви местни пакети; липса на единен маршрут за гонорея и хламидияХърватияПублично осигуряване и целеви програмиКипърПублични и целеви услуги, но не е установен универсален безусловен пакетЧехияОсигурителен модел и целеви безплатни услугиДанияДостъп чрез публичното здравеопазване; изследване според риска, включително екстрагенитални NAAT пробиЕстонияБезплатни услуги за млади хора до 26 години и ключови групи; пакетът за MSM включва гонорея, хламидия, трихомониаза и M. genitaliumФинландияОбщински и публични услуги при риск или медицински показанияФранцияБезплатни и анонимни CeGIDD центрове; за лицата под 26 години лабораторен пакет за ХИВ, HBV, сифилис, гонорея и хламидия без предварително заплащанеГерманияДецентрализиран модел чрез здравни служби, осигуряване и целеви програми; условията се различават регионалноГърцияБезплатно и анонимно изследване в центъра на EODY за ХИВ, HBV, HCV, сифилис, хламидия и гонореяУнгарияОсигурителен модел и ограничени целеви услугиИрландияБезплатни домашни тестове за всички жители над 17 години и безплатно изследване и лечение в публичните STI клиникиИталияУниверсално безплатен и анонимен HIV тест; останалите услуги зависят от регионални и целеви програмиЛатвияЦелеви безплатни програми; останалият достъп зависи от осигуряването или заплащанеЛитваОсигурителен модел и целеви услугиЛюксембургПублични и осигурителни услуги, включително специализирани центровеМалтаДържавните услуги предлагат безплатна диагностика и лечение на СПИ за всичкиНидерландияБезплатно и при желание анонимно изследване за приоритетни рискови групи; за останалите — чрез личен лекар и осигуряванеПолшаДиагностиката и лечението на сифилис и гонорея са уредени като задължителни и безплатни; останалият достъп е предимно осигурителенПортугалияПублични и общностни услуги в системата на SNS, с целеви нископрагов достъпРумънияОсигурителен и целеви модел; не е установен общ универсален пакетСловакияОсигурителен модел и целеви програмиСловенияИзследване чрез публичното осигуряване при медицински показания и целеви услугиИспанияПублични сексуално-здравни услуги, организирани от автономните области; достъпът и пакетите се различават регионалноШвецияИзследването, диагностиката и лечението на гонорея, хламидия, сифилис, ХИВ и HBV са безплатни по Закона за защита от заразни болести

Особено показателни са следните модели:

• Ирландия предоставя безплатен домашен STI тест на всеки жител на страната над 17 години, а публичните клиники предоставят безплатно изследване и лечение.

• Франция предоставя безплатни и анонимни специализирани центрове, а за лицата под 26 години осигурява лабораторен пакет за хламидия, гонорея, сифилис, HBV и ХИВ без направление и без предварително заплащане.

• Швеция законово гарантира безплатно изследване и лечение на гонорея, хламидия, сифилис, ХИВ и HBV.

• Малта предлага безплатна диагностика и лечение на СПИ чрез държавните сексуално-здравни услуги.

• Гърция предлага в специализиран център безплатен и анонимен пакет за ХИВ, HBV, HCV, сифилис, гонорея и хламидия.

• Нидерландия и Естония използват целеви, но ясно описани пакети за млади хора и групи с повишен риск.

Източници: Ирландия – HSE, Франция – Assurance Maladie, Швеция – 1177, Малта – Sexual Health Malta, Гърция – EODY, Нидерландия – RIVM, Естония – националният портал HIV.ee.

Това сравнение не означава, че всички държави в ЕС предоставят неограничено и безплатно всяко възможно изследване на всеки гражданин. То показва обаче, че редица държави са създали ясно разпознаваеми пакети и маршрути, докато в България гражданинът не може от един официален източник да установи какво му се полага и къде да го получи.

Въпроси към Министерството на здравеопазването

Моля Министерството да посочи:

1. Коя дирекция или структура в МЗ носи водещата отговорност за изпълнението на Националната програма по отношение на сифилис, гонорея и урогенитална хламидийна инфекция?

2. Кой следи дали РЗИ действително изпълняват общ минимален пакет, а не различни услуги според местната наличност?

3. Съществува ли утвърден минимален пакет от изследвания, който всеки КАБКИС е длъжен да предлага?

4. Ако такъв пакет съществува, моля да бъде предоставен заедно с:

   • диагностичните методи;

   • биологичните материали;

   • условията за достъп;

   • реда за потвърждение;

   • реда за лечение;

   • правилата за неосигурени лица.

5. Ако няма единен пакет, кога ще бъде въведен?

6. Кои конкретни структури в България предоставят безплатно NAAT/PCR изследване за:

   • Neisseria gonorrhoeae;

   • Chlamydia trachomatis;

   • Mycoplasma genitalium при медицински показания?

7. Предлагат ли се безплатни фарингеални и ректални проби и къде?

8. Предвижда ли се въвеждането на самостоятелно вземане на проби или домашни комплекти за гонорея и хламидия по примера на Ирландия, Франция и други европейски държави?

9. Колко души са изследвани през 2024, 2025 и 2026 г. за всяка инфекция, във всяка РЗИ и КАБКИС?

10. Колко реактивни резултата са потвърдени, колко лица са започнали лечение и колко са проследени до приключването му?

11. Какъв е редът за лечение на здравно неосигурени лица с доказана:

• гонорея;

• хламидийна инфекция;

• сифилис?

12. Какъв процент от лабораторно потвърдените случаи водят до изследване на контактните лица?

13. Как България изпълнява препоръките на ECDC и СЗО за:

• децентрализирани услуги;

• интегрирано изследване;

• NAAT диагностика;

• самостоятелно вземане на проби;

• екстрагенитално изследване;

• връзка с лечение;

• партньорски услуги;

• наблюдение на антибиотичната резистентност?

14. Ще създаде ли МЗ публичен национален портал или карта, чрез която гражданинът да избере населено място и да види:

• наличните безплатни изследвания;

• работното време;

• необходимостта от записване;

• вида на пробата;

• сроковете за резултат;

• реда при положителен резултат?

15. Предвижда ли се национална информационна кампания, която да представя СПИ като нормален въпрос на профилактика и обществено здраве, а не като повод за срам или морална оценка?

Искане за конкретен институционален отговор

Моля отговорът да не се ограничава до цитиране на Наредба № Н-1/2025 или на Националната програма.

Моля да бъдат посочени конкретно:

• отговорните институции и дирекции;

• действащите услуги;

• населените места;

• диагностичните методи;

• финансирането;

• сроковете;

• броят изследвани и лекувани лица;

• измеримите резултати;

• действията, които предстои да бъдат предприети.

Сексуално предаваните инфекции не са личен морален провал. Те са предотвратими, диагностицируеми и напълно лечими заразни заболявания.

Когато достъпът до изследване е неясен, различен във всяка област или поставен зад финансови и административни пречки, последиците не остават само за отделния човек. Инфекциите продължават да се предават, усложненията се увеличават, а здравната система впоследствие заплаща значително по-висока цена.

Препратено на РЗИ-Смолян по въпрос № 9 и въпрос № 12.

Решение

---

Дата: 16.09.2026

Предоставен пълен достъп до исканата информация с Решение № 93-15-2 от 15.09.2026 г., ведно с информация към него.

---

Документи:

1	Решение № 93-15-2 от 15.09.2026 г.
2	Информация към решение № 93-15-2 от 15.09.2026 г.

5