Рег. №: 1789550627-16.09.2026 | Национален съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти | Одобрено | Дата на подаване: 24.08.2026 |

Физическо лице |

1. Колко са лекарства с рецепта, които са извън ПЛС, с регистрирана цена в България?

2. На каква част от тях цените не са актуализирани повече от 24 месеца?

3. На каква част от тях цените не са актуализирани, след като веднъж са били регистрирани?

4. На каква част от тях цените са по-високи, отколкото в референтните държави по ЗЛПХМ, ако НСЦРЛП е правил подобен анализ?

5. НСЦРЛП правил ли е анализ на цените на лекарствата без рецепта и ако да, какво показва той – каква част тях са с по-високи цени от други държави?

6. НСЦРЛП смята ли, че има нужда от промени в ценообразуването при тези две категории лекарства - без рецепта и с рецепта извън ПЛС, с оглед на това цените им да не са по-високи от тези в други европейски държави?

Решение

---

Промяна след крайно решение

Дата: 16.09.2026

РЕШЕНИЕ

№ РД-10-129 / 15.09.2026 г.

На основание чл. 28, във връзка с чл. 30, ал. 1, чл. 34, ал. 1 и ал. 3, чл. 26, ал. 1, т. 4 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), след разглеждане на заявление, подадено от……………………………., адрес за кореспонденция: ………………., тел. номер ……………., електронна поща: ……………….., постъпило в Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (НСЦРЛП) на 24 август 2026 г. и заведено с рег. № 111-5320/24.08.2026 г., с което се иска предоставяне на информация относно:

1. Колко са лекарства с рецепта, които са извън ПЛС, с регистрирана цена в България?

2. На каква част от тях цените не са актуализирани повече от 24 месеца?

3. На каква част от тях цените не са актуализирани, след като веднъж са били регистрирани?

4. На каква част от тях цените са по-високи, отколкото в референтните държави по ЗЛПХМ, ако НСЦРЛП е правил подобен анализ?

5. НСЦРЛП правил ли е анализ на цените на лекарствата без рецепта и ако да, какво показва той – каква част тях са с по-високи цени от други държави?

6. НСЦРЛП смята ли, че има нужда от промени в ценообразуването при тези две категории лекарства - без рецепта и с рецепта извън ПЛС, с оглед на това цените им да не са по-високи от тези в други европейски държави?

и след преценка на отправеното искане и на съответните разпоредби на ЗДОИ, намирам същото за допустимо и основателно, досежно търсената информация, предоставянето на която не би довело до разкриване на данни, защитени от действащото законодателство, от една страна, и даваща възможност на заявителя да си състави собствено мнение, относно дейността на НСЦРЛП като задължен по ЗДОИ субект, от друга. По този начин ще бъде постигната целта по чл. 2, ал. 1 на закона.

Р Е Ш И Х:

РАЗРЕШАВАМ предоставянето на достъп до обществена информация, поискан със заявление с вх. № 111-5320/24.08.2026 г. от ……………, адрес за кореспонденция: …………….., тел. номер ………….., електронна поща: ………….., при следните условия:

1. Степен на осигурен достъп – пълен;

2. Срокът, в който е осигурен достъпът – неограничен;

3. Място, където ще бъде предоставен достъпът – на електронен адрес: ……………;

4. Форма, под която ще бъде предоставен достъпът – достъпът се предоставя като копия, предоставени по електронен път- обобщена информация, както следва:

По точка 1 - Колко са лекарства с рецепта, които са извън ПЛС, с регистрирана цена в България?

Лекарствените продукти, отпускани по лекарско предписание имат държавно регулирани цени. Регулираната цена трябва да е най-ниската цена на производител от 10 държави-членки. Лекарствените продукти, които се заплащат с публични средства са включени в Позитивния лекарствен списък. Лекарствените продукти, които са по лекарско предписание за свободен пазар са в отделен публичен регистър. Независимо от източника на финансиране, лекарствените продукти по лекарско предписание са с регулирани пределни цени. Това означава, че тези цени не могат да бъдат превишавани и може да не съвпадат с пазарните. Регулирането на пределните цени определя тавана, който не може да бъде превишаван при продажбата им, но в същото време при условия на засилена конкуренция дава възможност за ценово съревнование чрез пазарни механизми.

Регистърът на пределните цени на лекарствените продукти, отпускани по лекарско предписание съдържа 1771 броя лекарствени продукта, от тях 127 бр. с разрешение за паралелен внос.

По точка 2 - На каква част от тях цените не са актуализирани повече от 24 месеца?

Лекарствените продукти, заплащани с публични средства подлежат на ценови преглед на шест или двадесет и четири месеца в зависимост от това дали са без конкуренция или са с конкуренция. При лекарствените продукти за свободен пазар не е предвидено нормативно изискване за сходна ценова ревизия, а са приложими всички пазарни механизми на конкуренцията. Предвидена е нормативна възможност пределните цени на лекарствените продукти да бъдат увеличавани с процента на инфлация или при увеличаване на цените в референтните държави. Като ограничението тук е, да не може да се заявява увеличение на цените за период по-малък от една година от последната утвърдена цена.

При 12,75 % от лекарствените продукти в Регистъра на пределните цени, цената не е актуализирана повече от 24 месеца.

По точка 3 - На каква част от тях цените не са актуализирани, след като веднъж са били регистрирани?

При 65,57 % от лекарствените продукти в Регистъра на пределните цени, цените не са променяни от утвърждаването им.

По точка 4 - На каква част от тях цените са по-високи, отколкото в референтните държави по ЗЛПХМ, ако НСЦРЛП е правил подобен анализ?

Лекарствените продукти, заплащани с публични средства подлежат на ценови преглед на шест или двадесет и четири месеца в зависимост от това дали са без конкуренция или са с конкуренция. При лекарствените продукти за свободен пазар не е предвидено нормативно изискване за сходна ценова ревизия и съответно не е извършван.

По точка 5 - НСЦРЛП правил ли е анализ на цените на лекарствата без рецепта и ако да, какво показва той – каква част тях са с по-високи цени от други държави?

Цените на лекарствените продукти, които се отпускат без лекарско предписание са регистрирани и не подлежат на регулиране. Притежателят на разрешението за употреба заявява максимална продажна цена, която се регистрира и се вписва в публичния регистър на максималните продажни цени. В различните държави-членки е различен подхода при ценообразуването на лекарствените продукти, отпускани без лекарско предписание. В голямата част от държавите-членки тези цени са свободни, пазарно формирани цени. Регулационни и/или регистрационни режими се наблюдават единствено при реимбурсиране на този вид лекарствени продукти с публични средства.

По точка 6 - НСЦРЛП смята ли, че има нужда от промени в ценообразуването при тези две категории лекарства - без рецепта и с рецепта извън ПЛС, с оглед на това цените им да не са по-високи от тези в други европейски държави?

Към момента няма информационен масив, както и метод на събиране на данни за реалните продажни цени на лекарствените продукти от свободен пазар, независимо дали се отпускат по лекарско или без лекарско предписание. При регулираните цени имаме цена по елементи – цена на производител, цена на търговец на едро и цена на търговец на дребно, докато при ОТС продуктите има регистрирана само крайна максимална продажна цена. Независимо от това, свободната стопанска инициатива дава възможност за търговски договорки между пазарните участници, които влияят на реалните пазарни цени.

Липсата на база с данни за реалните пазарни цени е препятствие за пълен и задълбочен анализ на нивото на симбиоза между регулаторни и пазарни механизми и доколко конкуренцията при лекарствения пазар се подчинява на общите икономически принципи.

Периодично през годините в хода на прилагане на лекарствената ценова регулация се поставя темата за наличието на пазара на лекарствени продукти, задоволяващи нуждите на населението. Част от причините за оттегляне от българския пазар е сочена именно ценовата регулация или прилагането на изискването за „най-ниска“ цена. Навеждани са и твърдения за непривлекателност на българския пазар като съотношение между размер и регулаторни рестрикции. През годините са въведени и редица нормативни мерки за преодоляване на засилващия се паралелен износ на лекарствени продукти, който е следствие на по-ниските цени спрямо други европейски държави.

Следва да се отбележи, че се реимбурсира с публични средства една малка част от антибиотиците, като основно тези лекарствени продукти са в регистъра на пределните цени. Независимо от всички отправяни критики за рестриктивната ценова регулация, по време на пандемията от Ковид-19 на българския пазар присъстваха и бяха осигурени широка гама антибиотици, необходими за лечението на българските граждани.

По отношение на лекарствената политика и необходимостта от нормативна промяна, Министерство на здравеопазването е органа, който взема решения. Националният съвет, като орган провеждащ политиката в областта на ценообразуването на лекарствени продукти може само да подпомогне взимането на обосновани политически решения чрез анализи, ако такива му бъдат възложени. Методологията и начина на извършване на анализите ще бъдат съобразени със зададените политически цели.

Предвид искането на заявителя и разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от ЗДОИ, информацията ще бъде изпратена по електронна поща на посочения в заявлението електронен адрес: ………………………, без да се дължат суми по предоставянето й.

На основание чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ, решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от датата на връчване или получаване на уведомление за неговото изготвяне пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

ПРОФ. АЛЕКСАНДРА САВОВА, ДФ

ПРЕДСЕДАТЕЛ

9